Робърт Грейвс - Велизарий

Нарзес прие възложената му от Юстиниан мисия, но постави настоятелно своите условия, без да споменава, че те бяха формулирани от Велизарий. Хората и парите бяха намерени незабавно! Нарзес дойде още веднъж при Велизарий и го помоли смирено в името на новото им приятелство да му даде съвет каква военна тактика да възприеме, за да победи готите.

Велизарий му рече:

— Предизвикай крал Тотила на решителен бой веднага щом пристигнеш, преди още да е имал време да събере всичките си войски от крепостите — нито един готски крал не може да устои на предизвикателството за решителна битка, дори когато силите му са много по-малочислени от силите на противника. Заеми отбранителна позиция, както направихме ние при Дара, като разположиш спешените стрелци далеч напред по двата фланга, обърнати навътре. Постави за примамка облечени е броня копиеносци — крал Тотила има причини да се отнася с пренебрежение към нашата пехота, която рядко устоява на конна атака.

— Но ако последвам съвета ти — възрази Нарзес, — няма ли да стане така, че налапвайки стръвта, крал Тотила да отнесе със себе си и въдицата?

— Такава опасност съществува — отвърна Велизарий, — затова се канех да ти предложа тези копиеносци да бъдат всъщност спешени ездачи, чието мъжество е без съмнение по-голямо.

— Добре. А леката конница ще трябва да изтегля сигурно напред по фланговете?

— Да. Дръж ги доста напред — не толкова, че да предизвикат нападение, но достатъчно близо, за да действуват като заплаха. Моята лична конница и останалите тежки ездачи запази в резерв.

— Ами ако Тотила нападне първо спешените стрелци? — попита Нарзес.

— Такава постъпка би противоречала на готските представи за кралска чест. Бронираният конник смята за унизително да нападне един облечен с кожи стрелец.

Така прочутото сражение при Тация бе спечелено още в Бронзовия палат в Константинопол, и то от Велизарий, макар че Нарзес така и не призна колко му е задължен за това, нито пък Велизарий направи опит да затъмни славата на Нарзес, като му го напомни. Битката, която крал Тотила побързал да приеме, започнала с нападение на неговите копиеносци срещу подготвената от Нарзес отворена позиция. Те веднага били обсипани със стрели от осемте хиляди лъка, разположени по двата фланга. Суматохата, предизвикана от буйните ритания и мятания на многобройните ранени коне и от гибелта или свалянето от седлото на повечето главатари, хвърлящи се на очи със своите доспехи и амуниции, принудила нападателите да преминат от галоп в тръс и от тръс в бавен ход. Когато загубят устрема си, нападащите ездачи не представляват истинска заплаха за храбри, облечени с броня копиеносци, а и конете им са много уязвима мишена. Първият ескадрон на Тотила не могъл да пробие линията от копия, а следващите се намирали толкова далеч, че не били в състояние да му помогнат с нищо и понесли тежки загуби от непрекъснатия обстрел с лъкове. Накрая бил ранен и самият Тотила. Готите се разколебали. Тогава ромейските копиеносци отворили редиците си и през образувалата се междина профучала личната конница на Велизарий. С бойния вик „Велизарий!“ те помели готските ездачи, които отстъпили панически към собствената си пехота, така че тя също била обърната в безредно бягство и пръсната по всички посоки.

Крал Тотила бил настигнат и убит на няколко мили от бойното поле. Окървавените му одежди и покритият със скъпоценни камъни шлем бяха изпратени на императора в Константинопол като победни трофеи.

Готите бяха разрушили крепостните стени на толкова много градове, че това се оказа гибелно за самите тях — те просто нямаше с какво да спрат настъплението на Нарзес. Рим бе превзет при първи опит от един военачалник на шамбелана. Скоро готската флота премина на негова страна. За два месеца, след едно последно сражение по бреговете на Сарнум недалеч от планината Везувий, войната бе окончателно спечелена. Оцелелите готи бяха със сломен дух — те се съгласиха или да напуснат Италия, или да се подчинят на Юстиниан.

Малко преди сключването на това споразумение една уважавана институция бе премахната с един удар. Триста души от римските, сенатори и техните семейства, държани от Тотила като заложници отвъд река Падус, бяха изклани в отмъщение за неговата смърт, а останалите, побързали да тръгнат от Сицилия за Рим след новината за превземането на града, бяха посрещнати от готите недалеч от Везувий и на свой ред безмилостно избити. Римският Сенат не бе възстановен, а според мен няма и да бъде възстановен. Единственото оправдание за неговото просъществуване през последните няколко столетия бяха древните културни традиции и богатствата на сенаторите. Юстиниан наследи богатствата, а традициите не можеха да бъдат нито възстановени, нито създадени отново. Толкова прочее за Западния сенат, за крал Тотила и за готите, чието име е вече изличено в Италия, макар че в Испания все още управляват вестготски крале.