Робърт Грейвс - Велизарий

Въпреки първоначалната си подозрителност към гръцката философия, в зрелите си години Хосроу започна да я изучава усърдно и я направи съставна част от религията на магите. Така факелът на древната вяра, угасен в Атина от Юстиниан, бе отново запален не само в Нова Антиохия на Ефрат, но и в самата Персия при Висшата школа на Хосроу в Гонди Шапур, недалеч от Суза. Там бяха преведени на персийски най-добрите гръцки класици, както и творби от латински и санскритски. Но Хосроу ненавижда и преследва християнството като религия, която „кара хората да пренебрегват задълженията си в този живот заради надеждата за спасение в следващия и позори царския двор в Персия, като приписва божественост на един евреин с тъмно потекло и бунтовнически дух“. Царят преследва също и учението, наречено общоделие, провъзгласено от някой си Маздак 38 38 Основоположник на религиозно-философско учение, разпространило се в Персия в края на V век. Маздак възприема основните положения на зороастризма, но проповядва също имуществено и социално равенство. Цар Гобад става негов последовател, в желанието си да отслаби властта на зороастрийското духовенство, но това едва не му струва престола. По инициатива на Хосроу Маздак и най-влиятелните му сподвижници са поканени в столицата през 528 година и избити заедно със семействата им. За тази си „заслуга“ Хосроу получава от зороастрийското духовенство титлата „Анушарван“. — Б.р , който го заел от ранното християнство, но проповядвал обща собственост не само върху имуществото и парите, а и върху жените. Хосроу се радва на добро здраве и управлява с твърда ръка. Не зная кой точно, дали магите или гръцките философи са го убедили, че най-големият залог за почитта на потомството към един владетел са не завоевателните войни срещу съседните държави, а великодушието, справедливостта, културата, решителната отбрана на страната и непрестанният стремеж да осигури благополучието на своите поданици у дома и в чужбина. Такива са във всеки случай сегашните възгледи на цар Хосроу. От избухването на чумата, която той прие като предупреждение свише, до наши дни той се държи като пълновластен, но изключително грижовен владетел на своя народ и отново застрои, засели и осигури снабдяването на всички райони, пострадали от ромейски, арабски или хунски набези. Той носи вече благородното прозвище Анушарван (Великодушния) и дълго време ще заема почетно място в персийската история. За него ще казват:

„Той закриляше търговията, земеделието и образованието — честити дни бяха тогава.“

Защото днес Персия е силна, процъфтяваща, задоволена страна. Ех, да можеше да кажем същото и за нашата собствена империя след дългото царуване на неговия честолюбив съвременник Юстиниан!

А сега да се обърнем на запад и да проследим съдбата на крал Тотила. Четири години след като отзова Велизарий и даде по този начин мълчаливото си съгласие цяла Италия — с изключение на Равена — да бъде изоставена в ръцете на готите, Юстиниан счете за необходимо да поднови войната, тъй като смяташе за петно върху религиозната си политика факта, че епископите на Северна Италия са скъсали с папа Вигилий и че арианството все още не е смазано. Той прие да възобнови военните действия, но не можа да се реши нито да осигури достатъчно войска, нито да избере кой пълководец да постави начело. Само в едно бе непоколебим — че няма да даде възможност на Велизарий да се отличи отново. От сигурната твърд на Константинопол господарката и аз присъствувахме на една вечна комедия — непрестанните капризи на Юстиниан, които ни бяха навредили толкова много в Италия. По този въпрос Велизарий не казваше нито дума пред нас; убеден съм, че дори дълбоко в себе си не допускаше никаква критична мисъл относно политиката на василевса.

Отначало Юстиниан изпрати Герман в Сицилия с пет хиляди души. После се сети, че неотдавна Герман е бил избран за бъдещ император от арменския убиец Артабан и че той е в прекалено близко родство с готите, понеже се беше оженил за Матасунта, предишната жена на крал Витигес, а невръстният му син от нея бе единственият жив наследник от мъжки пол на великия Теодорих. Юстиниан отзова незабавно Герман и повери командуването на някой си Либерий — един стар, безобиден патриций без какъвто и да било боен опит.

След това някой подшушна, че възгледите на Либерий във връзка с Въплъщението не са особено здрави, така че императорът отзова Либерий и назначи не друг, а Артабан, на когото бе вече простил за заговора и дори го бе издигнал в по-висок ранг!