Робърт Грейвс - Велизарий

А сега за края на Бесас. Той изкупи загубата на Рим с успеха си в Колхида, където превзе обратно от персите столицата Петра, и не след дълго умря почитан в Константинопол. Персите обаче пак си върнаха Петра. Едно странно съвпадение — Дагистевс, ромейският началник на гарнизона в Петра, изкупи загубата на този град с успеха си в Италия, защото тъкмо той върна на Нарзес изгубения от Бесас Рим.

Нарзес, който остана в Италия като префект, спечели второ голямо сражение без чужда помощ; този път цялата заслуга се падаше на собствените му задълбочени познания в областта на военното изкуство. Голяма франкска войска бе нахлула в Южна Италия. Нарзес изненадал основния й корпус при Казилин в Кампания, където те били загубили (както по времето на Велизарий) половината си хора от дизентерия. Войската на франките се състояла изцяло от пехотинци, въоръжени с мечове, копия и метателни брадви. Отначало Нарзес им противопоставил собствената си пехота, но когато франките нападнали в колона, той ги заобиколил по фланговете с конницата си и ги обсипал с дъжд от стрели от сто крачки разстояние, което било извън обсега на техните брадви. Франките не смеели да се придвижат напред от страх да не бъдат нападнати по двата фланга, а не посмели и да нарушат колоната, като атакуват конницата, понеже тяхната военна тактика изисква да останат в строя при всички обстоятелства. Те загинали всички вкупом — само пет човека от общо трийсет хиляди успели да избягат. Нарзес, вероятно за да не събуди завист у Юстиниан, приписа заслугата за своята победа единствено на чудотворната статуетка на Дева Мария, която носеше винаги със себе си и която го предупреждавала за всяка по-сериозна опасност.

Когато научил за станалото при Тация и Казилин, Юстиниан благодарил на бога и бил безкрайно доволен. „Ех — казал той, — защо не помислихме по-рано да пратим в Италия нашия доблестен Нарзес? Защо го отзовахме в предната война само заради завистливите оплаквания на сияйния Велизарий? Много хора щяха да са живи днес и големи богатства спестени, ако се бяхме доверили на нашия Нарзес. Сами сме си виновни, че проявихме прекалено снизхождение към чувствата на Велизарий, този малодушен и глупав военачалник, но подобен излишък от великодушие е може би извиним у един василевс.“

След като се върна към богословските си занимания и убеден, че Италия е в сигурни ръце, че цар Хосроу не замисля нова пакост по източната граница и че варварите на север могат да бъдат подкупени или подтикнати с измама да се бият помежду си, Юстиниан занемари войските и укрепленията повече от когато и да било.

Велизарий, в качеството си на главнокомандуващ на Източните армии и на дворцовата стража, се обърна три пъти към него е молба да не пренебрегва надвисналата над империята опасност. След третия опит последва височайша заповед: „Негово величество забранява по-нататъшното повдигане на този въпрос. Бог ще простре силната Си десница над Своя народ, който се уповава на Него.“

Един есенен ден през лето господне 558-во (годината, когато Йоан Кървавия загина при една ловна злополука, след като бе служил покорно при Нарзес по време на неговата италийска кампания, и десетата година от нашето завръщане в Константинопол) капитанът на един търговски кораб в Черно море предаде на Велизарий някакво съобщение. То бе написано с трепереща старческа ръка на мръсен къс пергамент и гласеше:

„Сияйни Велизарий, ти, който спаси живота ми от Йоан Кападокиеца преди повече от петдесет години в една странноприемница недалеч от Адрианопол в Тракия още когато беше малко момче, дойде време да ти докажа, че гражданинът Симеон не забравя своя дълг на признателност. Преди много време българските хуни ме отведоха в робство при един набег в Тракия, но се отнесоха добре с мен, тъй като съм сръчен майстор сарач. Научих варварския им език и получих достъп до техните съвети. Признавам, че в много отношения сега съм по-добре, отколкото когато бях роб на ненаситни бирници. Липсват ми само хубавото тракийско вино и топлият уют на моята голяма къща. Знай прочее, че тази зима, ако Дунавът замръзне отново както предричат гадателите на времето, българските орди ще нахлуят в Тракия. Те се хвалят, че ще нападнат самия Константинопол и ще заграбят плячка, каквато не била виждана, откак свят светува. Води ги Заверган 39 39 Прабългарски хан, предводител на племето кутригури. Нахлул във Византия през 558 г. и проникнал до Дългата стена, в Константинопол. — Б.пр. , един много способен хан. Има двайсет хиляди ездачи. Предупреди императора. Сбогом.“