Робърт Грейвс - Велизарий

— Съюзната конница ни е предала. Това е всичко. Легионите са се били — до последна капка кръв.

Малт запитва:

— Но, драги ми Модесте, нима не е станало същото и във войната с Картаген? Нима тежката конница на Ханибал в Кана 20 20 Местност в Апулия, където римляните претърпели катастрофално поражение от картагенците през 216 г. пр.н.е. — Б.пр. не е разбила на пух и прах римската лека конница, след което избягала и съюзническата конница на другия фланг? Нима и тогава легионите не са били плътно притиснати и изклани? Римляните е трябвало да извлекат, поука от този урок. Защото, макар и да не са били родени ездачи, по този въпрос май всички сме съгласни те, не са били и родени моряци, за разлика, от картагенците, но намерили един заседнал картагенски боен кораб, построили други като него, упражнявали се във воденето на морски бой в собствените си сигурни пристанища, а сетне издирили вражеската флота край бреговете на Сицилия и я унищожили. Трябвало е да отгледат едри товарни коне, които да заменят техните грациозни галски понита, да възседнат широките им гърбове и да създадат обучена тежка конница — ако е било необходимо, дори под закрилата на римските стени.

Бесас се смилява над Модест, който пак се разридава:

— Горе главата, достопочтени. Модесте! Именно вие римляните сте научили нас варварите на военното изкуство, с чиято помощ сме ви сразили тук, при Адрианопол. Именно вие сте ни научили да съгласуваме бойните си действия и сте ни показали предимствата на защитната броня и на боя в стегнат строй. Ние само сме приложили вашите уроци в конния бой. И въпреки че сме имали щастието да победим основната ви армия, ние не сме разрушили империята ви, о, съвсем не. Изпитвали сме твърде голямо възхищение от вашите цивилизовани нрави, от здравите ви пътища и величествените ви постройки, от вашата хубава храна, така полезните занаяти и оживената търговия. И е станало така, че в края на краищата именно вие сте ни победили. Нашите благородници станали верни оръженосци на вашия император, наследника на убития от нас владетел, и няколко години по-късно тръгнали под неговите знамена да спасяват Италия от разбунтувалите се гали, които сме победили в редица решителни битки, пак с конница срещу пехота. Това е било по времето на моя прапрадядо. Оттогава досега ние останахме в Римската империя, за да я защищаваме от новите варварски народи, напиращи по нейните граници, както и от древните перси, вашите съседи.

Но Модест не излиза от своето униние. Той си спомня други епизоди от битката. Легионите са се сражавали на празен стомах заради някакви глупави християнски пости…

В този момент Велизарий поисква разрешение от Бесас да вземе думата, защото като невръстно момче той трябва по принцип да избягва това, освен ако не бъде заговорен. Бесас кимва в знак на съгласие и Велизарий, леко запъвайки се от смущение, дава израз на мислите си:

— „Римлянин“ е име, носено от стотици хиляди хора, които никога не са виждали и никога няма да видят град Рим — така е било, предполагам, и в най-славните дни на империята. Да бъдеш римлянин, или ромей, означава да принадлежиш не на Рим, един град в Италия, а на света като цяло. Римските легионери, паднали с император Валент, са били гали, испанци, брити, далматинци и какви ли не още; родените римляни сигурно не са били повече от няколко стотици. Освен това не мисля, че готските копиеносци са стигнали до съвършенство във военното снаряжение и в бойната тактика. Готският копиеносец е храбър, воин и да бъдеш нападнат от него, е страшно, поради теглото на коня му и на масивните му доспехи — броня, щит, шлем, набедреници. Но хунският конник е не по-малко храбър и може да изпрати дъжд от стрели, докато язди в пълен галоп, само че конят му е много лек и не може да носи тежкоброниран ездач. Затова и хунът не е постигнал съвършенство. И все пак, благородни Бесас, не е ли бил тъкмо страхът от хуните причината вие готите да минете Дунава и да нахлуете в нашата Тракия? Защото вашите пехотни стрелци не са били в състояние да се справят с тях, а конниците ви не устоявали на техния дъжд от стрели. Да допуснем, че е възможно да съчетаем хунския стрелец и готския копиеносец в един-единствен боец, който да бъде цивилизован като ромей и да премине правилно военно обучение — това според мен означава да се създаде възможно най-съвършеният воин. И той ще бъде ромей не само по име, но и по дух. Имам намерение един ден да командувам точно такава войска.