Робърт Грейвс - Велизарий

— Попитах го дали си дава сметка каква съм — публично момиче, дъщеря на водач на колесница от хиподрома, мегарски сфинкс, а той ми отговори:

„Да, ти си бисер, скрит в кална мида.“

Беше явно в неведение, че бракът между мъж с неговото положение и жена с моя занаят е забранен със закон. Не знаех какво да кажа на бедното момче. Не можех да го целуна. Много глупаво излезе.

— Сега пък плачеш, господарке. Това е още по-глупаво.

— О, Евгений, понякога ми се иска да бях умряла! — извика тя.

Но този пристъп на меланхолия премина твърде скоро след завръщането ни в Константинопол.

А сега ще разкажа как попаднах при моята господарка, танцувачката Антонина.

Имаше един сирийски търговец от Акре, на име Барак, който се занимаваше с търговия на християнски реликви. Ако някоя от тези реликви беше истинска, това е било без съмнение случайно, защото не мога да си спомня през ръцете му да е минавал предмет, за който да е бил принуден да заплати някаква фантастична цена. Основната му дарба се състоеше в това да припише фалшива светост на някаква напълно лишена от стойност вещ. Така например при едно пътуване до Ирландия той взел със себе си една реликва, която приписал без колебание на свети Севастиан, умрял от мъченическа смърт при Диоклециан. Това бил един износен стар военен ботуш (подходящ за случая, тъй като Севастиан е бил стотник), захвърлен край пътя някъде в покрайнините на Александрия. Барак си дал труда да извади ръждясалите пирони от тока и да ги замени със златни, да наниже пурпурни копринени връзки в горната част и да намери едно тапицирано с яркочервен плат кедрово ковчеже, в което поставил скъпата реликва. Взел и грубото, тежко платно, навито някога около бедрата на свети Йоан Кръстител, надиплено грижливо в красива кутия от сребро и кристал. То било не от лен, а от азбест — материя, която може да се разнищи и от нишките да се изтъче негорим плат. За невежите ирландци било истинско чудо, че това платно може да бъде поставено в буен огън, без да измени цвета си и без да се разпадне. Носел също инкрустирания със скъпоценни камъни пищял на свети първомъченик Стефан, гръбнака на една акула, чиито прешлени били завързани със златна тел и за който твърдял, че е гръбнакът на гиганта Голиат, убит от Давид, един закръглен къс каменна сол, обкован със сребро и обявен за ръката на жената на Лот, и много други подобни чудесии. Пищните подробности били сякаш доказателство за автентичността на самите предмети; имало и написани на пергамент писма от източни епископи, чиито подробни разкази свидетелствували за многобройните случаи на чудотворно изцеление, постигнато с помощта на тези реликви. Всички писма били фалшиви. Дребните ирландски монарси плащали огромни суми за тези съкровища, а от църквите, където били съхранявани, скоро започнали да идват съобщения за истински чудеса.

На връщане Барак минал през Корнуол, най-западния нос на Британия, и се отби в Англо-нормандските острови, където купи мен, момче на шест години, от един капитан на саксонски пирати. Наричах се Горонви, син на Герайнт, който беше британски благородник. Саксонците ме бяха отвлекли заедно с младата ми дойка при едно внезапно нахлуване в устието на река Севърн. Спомням си сивата, покрита със златист мъх кула на бащиния ми замък, както и баща си — мрачен мъж с черна брада, с пъстро наметало и шафранени панталони, с верижка от злато и кехлибар на врата; спомням си също арфистите в покритата с тръстикови рогозки зала, както и някои откъси от баладите, които пееха.

Моят господар Барак ме хранеше колкото да не умра от глад и се отнасяше много жестоко с мен. Взе ме със себе си в Палестина, където смени името ми на Евгений и ме скопи. След това със спечелените в Ирландия пари подкупи епископите на Божи гроб да го назначат за главен надзирател на светините и пръв водач на поклонниците. С тяхно позволение той преувеличаваше силно чудотворното въздействие на реликвите и натрупа огромно състояние. Именно Барак постави двете каменни делви за вода в сватбената зала на Кана Галилейска. Те бяха така устроени, че ако някой изсипеше вода в гърловината, можеше да си наточи вино. Защото непосредствено под устието на всяка делва започваше една преграда, така че водата минаваше през фуния в едното отделение на съда и не се смесваше с предварително налятото в другото отделение вино. Пак Барак беше този, който занесе в Грънчаревата нива, наречена Акелдама, оригиналната желязна верига, с която се е обесил апостол Иуда, а тъй като богомолците в Константиновата църква на хълма Голгота често питаха за гъбата с вкиснато вино, която бяха поднесли към устните на Иисус на кръста, Барак намери отнякъде тази гъба — и сега поклонниците можеха да пият вода от нея, ако дадат добра почерпка на пазача. В Назаретската синагога пък постави молитвеника, от който младенецът Иисус е учил азбуката, както и скамейката, на която седял заедно с другите деца. Господарят Барак казваше на поклонниците: