Робърт Грейвс - Велизарий

Те се съгласяват, че още от самото начало римляните разчитали за конници на съюзниците си. Но Малт, който иска да остане честен пред историята и пред Бесас, добавя:

— Все пак аз съм на мнение, че никой народ не изпитва презрение към онова, което владее до съвършенство. Римската конница никога не е била много добра. В Испания, където е била използувана за последен път на бойното поле, тя е представлявала жалка картина, или поне в книгите пише така. Както изглежда, и елините, и троянците от времето на Омир не са били добри стрелци, ако ги оценяваме от гледна точка на съвременните изисквания. Те опъвали тетивата само до гърдите си, а не до ухото, както правят хуните или персите, така че стрелите им, изглежда, не са имали голяма пробивна сила. Одисей е постигнал, признавам, по-голям успех, но той обстрелвал поклонниците на жена си от късо разстояние и при това те не носили брони и били напълно изненадани.

Тогава думата взима Бесас. Той говори бавно и разумно, тъй като е от онези хора, които виното прави предпазливи, а не прибързани:

— Модесте, великодушни наш домакине, ти живееш в един отдавна вече мъртъв свят, затворен в онези там рафтове с книги. Нямаш никаква представа за характера на съвременния бой. Всяка епоха внася някакви подобрения. В настоящата епоха ние готите успяхме да създадем един нов, усъвършенствуван начин на воюване. Нямам желание да подценявам някогашните успехи на твоите предци, римляните — никой не би могъл да ги отрече. Ясно е, че те са превърнали в добродетел своето неумение да яздят, като са довели до съвършенство пехотния бой. Но няма никакво съмнение, че са печелили своите битки въпреки недоверието си към конете, а не благодарение на него. Ако са били родени ездачи, които да вложат цялата си храброст и здравия си разум за усъвършенствуване на конницата като бойно средство, те сигурно биха завладели не само целия западен свят, но също така и Индия, Бактрия, а дори и Китай, докъдето има, по суша, цяла година път. Вместо това обаче те разчитали само на своята пехота, докато накрая войските им не се срещнали с един храбър народ, който бил народ на ездачи, а и освен това се подчинявал на своите предводители — народа на готите, моя народ. Това бил краят на римските легиони. Тези тракийски полета, достопочтени Модесте, са били свидетели и на по-сурови гледки от гледката на пияни жени и на подскачащи планини. Симеон, Милон, Тевдат (това е другият тракиец, едър земевладелец) и вие, момчета, на които предстои да станете войници, истината ли казвам, или не казвам истината?

Те признават, че той казва истината, и Тевдат добавя:

— Наистина, Бесас, имаш право, сигурно е била страшна касапница. Паднали четирийсет хиляди римски пехотинци, заедно с всички военачалници, предвождани от самия император Валент. Полето, върху което се е водила битката, е сега част от моите земи и се намира на около осем мили северно от този град. То представлява трийсет югера орна земя, все още пълна с кости, черепи, парчета от брони, върхове на стрели и копия, щитове, златни и сребърни монети — всяка пролет изравяме все нови и нови.

При тези думи самоувереността внезапно напуска Модест. Голямата битка при Адрианопол е историческо бедствие, което той успява понякога да забрави, но не за дълго — ето че сега му го напомнят на собствената му трапеза. Той потреперва, хвърля умолителен поглед към своите поддръжници и заговаря, този път без много увъртания:

— Били сме предадени. Първа отстъпила леката ни тракийска конница, на левия фланг. Били сме на крачка от победата. Нашите легионери си проправяли път през барикадата от вражески коли и ни е трябвало още около половин час, за да изтикаме главния им корпус от полесражението, но изведнъж тежката конница на готите, която била тръгнала да търси зоб, се завърнала най-неочаквано и се стоварила върху нашите тракийци, а те хукнали да бягат, където им видят очите. Така готите прегазили лесно разнородната ни пехота и подгонили оцелелите към нашите храбри легионери, които и без това имали вече достатъчно работа с битката при колите. После пък конницата, която трябвало да прикрива десния фланг, ударила най-позорно на бяг; накрая всички варварски пълчища изскочили иззад колите. Нападнати отпред, отзад и по фланговете, ние сме били притиснати като в мощната прегръдка на разярена планинска мечка…

Бесас се съгласява:

— Повечето легионери просто не са могли да вдигнат ръка, за да нанесат удар — били са натъпкани рамо до рамо като тълпа на хиподрома, а някои просто висели във въздуха. Навсякъде трещели и се чупели копия, понеже копиеносците не можели да се измъкнат от плътното люшкащо се множество, и много воини били нанизани на мечовете на своите другари зад тях. Целия ден до падането на нощта моите прадеди, родени ездачи, и истински храбреци, изкусни майстори на копието и меча, убивали, убивали и убивали. Нашата пехота сипела стрели. Прашното поле станало хлъзгаво от кръв. — Модест простенва отново и една едра сълза се търкулва по бузата му и пада в чашата: