Ако поканата бе дошла от Велизарий господарката щеше да се намери с един-единствен скок в скута му, сплела ръце около врата му. Но на мършавия, сумтящ, педантичен старец Симах тя не искаше да окаже подобна милост и затова сведе поглед към земята. През останалата част от вечерята, макар че продължи да пее, да танцува и да се шегува повече от всякога, Антонина не допусна никакви волности — те бяха отказани дори на Бесас, при все че той беше светски човек, як и с приятна външност, всъщност тъкмо онзи тип мъж, на когото при нормални обстоятелства би се спряла като на любовник за следната нощ. Тя се държеше скромно и това съвсем не беше преструвка, защото бе загубила обичайната си смелост и самоувереност.
При поднасянето на основните месни блюда — печено агне, гъска, свински бут, риба, — сервирани на подноси от масивно старо сребро, Модест засиява от удоволствие. Той започва една дълга, объркана реч, в която препоръчва на Бесас племенника си Велизарий като младеж, възнамеряващ да прегърне военното поприще. Модест изразява надеждата си, че Велизарий ще върне древния блясък на римската бойна слава:
— От дълги години армиите на императора не са били предвождани от воин, в чиито жили да тече истинска римска кръв. В днешно време всички висши военни длъжности попаднаха, така или иначе, в ръцете на варварски наемници — готи, вандали, гепиди, хуни, араби — и в резултат на всичко това древната римска военна организация, създала някога най-великата империя, която светът е виждал, напоследък се изроди до неузнаваемост.
Палеолог, който се е излегнал до Бесас, се счита задължен да го дръпне за раираната му туника и да пошепне:
— О най-великодушни между мъжете, моля те не обръщай внимание на онова, което говори нашият домакин. Той е пиян, объркан и с толкова старомоден начин на мислене, че изглежда почти смахнат. Няма — за цел да те обиди.
Бесас се подсмихва:
— Не се бой, брадати старче. Той е мой домакин, а виното е добро и агнето — превъзходно. Щом ромеите искат да се пооплачат от нашите успехи — нека: ние варварите можем да си го позволим. Не разбирам и една четвърт от неговия жаргон, но че се оплаква — това поне разбирам.
Модест започва сега, не много свързано, да изтъква голямото сходство — забелязал ли го е Малт? — между неговата вила и любимата вила на прочутия Плиний:
— Преддверието е със строга, но не и скъперническа украса, то води към галерия във формата на буквата D със същите остъклени прозорци и широки стрехи както във вилата на Плиний и оттам — към вътрешната зала и към трапезарията, която е заградена от три страни с прозорци и летящи врати. Изгледът към гористите хълмове на югоизток е също като при него, а на югозапад, вместо да гледа към морето както вилата на Плиний (в бурно време огромните вълни стигали понякога до самата трапезария, а това трябва да е всявало тревога и безпокойство), тя гледа към речната долина на Хебър и плодородната Тракийска равнина, така обичана от пияните поклоннички на бога на виното, които тичали с разголена гръд и тръпнещите си от страст ръце по един увенчан с бръшлян и борови шишарки жезъл — но ето, вижте точно такива са те и във фриза над самия прозорец, обичана и от Орфей, изобразен със своята лютня, с която карал да се разиграят неподвижните иначе скали и да замират неподвижни игривите иначе води — водите на същата тази река Хебър, която тече там навън. Това укротяване на водите е чудо, каквото никой друг човек не е правил нито преди, нито след това.
— А кой раздели Червено море? — прекъсва го възмутен Симеон. — И кой в по-ново време премина, без да намокри краката си, по Йордан? А колкото до разигралите се скали, нима Давид псалмопевецът не е писал: „Защо скачате, планини… и хълмове?“, изненадан от силата на собствената си свещена мелодия?
— Тракийската равнина — продължава Модест с гримаса на презрение — е анексирана за първи път от Рим, и то безкръвно, от същия този всемъдър император, който завоюва мъглива Британия и присъедини Северозападна Африка към империята — на име Клавдий. О вие, гръкоезични жители на източната половина на нашата империя, вие, безразборно омесени тълпи, не забравяйте никога, че ние римляните, а не нечистокръвните гърци, за първи път завоювахме за вас владенията, с които толкова се гордеете днес — тъкмо нашите родни Мумий, Павел, Помпей, Агрипа, Тит, Траян…
— Все безкористни благородници без съмнение — намесва се сухо гражданинът Милон, тракиец; той също се счита длъжен да успокои Бесас и шепне нещо на ухото му.
Читать дальше