Робърт Грейвс - Велизарий

Амаласунта бе наследила мъжеството и способностите на баща си, а на всичко отгоре беше и много красива. Нямаше обаче много приятели сред готските благородници — когато след смъртта на Теодорих короната украси главата на десетгодишния й син Аталарих, от чието име управляваше, те се месеха във всички нейни разпореждания, включително и по въпроса за образованието на Аталарих. Теодорих бе искал да направи от него високообразован човек, способен да разговаря на равна нога с императора, папата и ромейските сенатори, затова му бе намерил строги учители, ала варварските аристократи настоявали да се остави момчето да се налудува на воля със своите връстници, да се научи да пие и да развратничи, да се надува и перчи с меч на бедрото, както бяха правили на младини самите те.

В резултат на всичко това Аталарих стана един, млад обесник. Започна да се отнася с презрение към майка си и подстрекаван от другарите си, открито заплашваше, че ще й отнеме управлението на държавата. Тя се отнасяше към него с ласкаво пренебрежение, но тайно се готвеше да напусне Италия с четвърт милион номизми и да потърси убежище при Юстиниан в Константинопол. Дори уведоми императора за своите намерения, а той й отговори, че ще я посрещне най-топло. Накрая обаче Амаласунта успя да премахне тримата млади благородници, които й причиняваха най-големи неприятности, затова реши, че няма смисъл да бяга. Но има много път от Равена, където се намираше дворът на Амаласунта, до Константинопол. Юстиниан очакваше с нетърпение пресни новини. Изпрати посланик при кралицата, уж да обсъдят въпроса за Лилибей, а всъщност със задачата да разбере защо не бе дошла. Изпрати и двама епископи — уж за разговори с папата по някои заплетени богословски въпроси, а всъщност за тайни преговори с някой си Тевдат, племенник на Теодорих, наследил обширни владения в Етрурия — крайбрежна област на север от Рим. Неотдавна Амаласунта бе извикала Тевдат в Равена, където го бе упрекнала, че е заграбил незаконно земи на някои римски граждани, негови съседи, както и земи, принадлежащи на короната, и бе поискала от него да ги върне и да поднесе своите извинения.

Посланикът и епископите се завърнаха с добрата вест, че Тевдат е готов срещу постоянен доход и имот в Константинопол, както и от омраза към Амаласунта, да предаде Етрурия на Юстиниановата войска, когато той реши да изпрати такава, и че Амаласунта дала тайното си съгласие да прехвърли суверенитета върху Италия на Юстиниан при същите условия, понеже трудно удържала вече сина си. Но нейният официален отговор по спора за Лилибей беше, че Юстиниан нямал никакво право върху него.

Тогава едно неочаквано събитие промени цялостния ход на събитията. Младият Аталарих, чието здраве бе подкопано от пиянството и разврата, започна да линее и умря. Амаласунта, която управляваше единствено в качеството си на негова майка, бе сведена съгласно готските закони до положението на обикновена гражданка. Тя реши да се омъжи незабавно за някой готски благородник и по този начин да остане кралица. В обкръжението й нямаше по-подходящ съпруг от същия този Тевдат, неин братовчед (за интригите му с Юстиниан тя не знаеше нищо, както впрочем и той за нейните), вече не млад, лишен от войнственост човек, който, за разлика от всички останали готи, се бе пристрастил към изучаване на философия и към писане на латински хекзаметри. Без съмнение той щеше да се почувствува поласкан от брачния съюз с нея и щеше да я остави да царува от негово име, без да й се меси. Затова тя му предложила да сключат брак, като подчертала, че по този начин той ще бъде надеждно защитен както от готската аристокрация, която го презираше заради неговата ученост, така и от италийците, които го ненавиждаха заради алчността ту. Никой нямал по-големи основания да претендира за престола, казала му тя, но без нея той не можел да се надява нито да го заеме, нито да го задържи. Тевдат се съгласил, без да крие голямото си задоволство; така той бе провъзгласен за законен крал и приветствуван бурно от готите, понеже нямаше друг претендент с кралска кръв. Но Амаласунта попадна в собствената си клопка. Какво му оставаше на Тевдат, сложил веднъж короната на главата си, освен да наруши дадената й свещена клетва да не се меси в държавните работи! Той я изключи от кралския съвет и нареди да бъде закарана на един малък остров в някакво етрурско езеро от неговите владения, където бе строго следена.

Когато Юстиниан научи за постъпката на Тевдат, той бе по-доволен, отколкото си даваше вид. Изпрати нов посланик в Италия със задачата да уведоми Амаласунта, че ще й бъде оказана пълна подкрепа срещу нейните врагове като посланикът получи инструкция да не крие това известие нито от Тевдат, нито от неговите благородници. По този начин императорът се надяваше, че ще му се удаде да хвърли в смут цялото кралство. Но когато посланикът пристигнал в Италия, Амаласунта била вече мъртва: родствениците на тримата младежи, убити по нейно нареждане, убедили Тевдат да ги остави да й отмъстят за тяхната смърт. Един летен следобед тя била изненадана, както се къпела с придворните си дами в езерото и нападателите натиснали главата й под водата и я удавили.