Робърт Грейвс - Велизарий

Здесь есть возможность читать онлайн «Робърт Грейвс - Велизарий» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Велизарий: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Велизарий»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Велизарий — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Велизарий», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Въпреки че Юстиниан продължаваше да се кълне в голямата си любов към Теодора, тя също почувствува облекчение от смъртта на кралицата, в чието лице виждаше съперница. Вярно е, че Амаласунта, която Юстиниан познаваше още като дете, беше от по-добро потекло, малко по-млада и далеч по-красива от Теодора. Йоан Кападокиеца дори пусна слух, че именно Теодора е организирала убийството.

Юстиниан имаше най-после повод за война — насилствената смърт на една невинна жена, негова съюзничка. Той виждаше добро знамение в непопулярността на крал Тевдат и липсата на всякакви способности у него; стиховете му, както уверяваха, дори не можели да се скандират, а философските му напъни не стрували нито грош. Ала до ушите на Тевдат бе стигнал слух, в който той повярвал, и който бе плод на Теодорината ревност към Амаласунта, че коварният Юстиниан наистина възнамерявал да нахлуе със своята войска в Италия и да се ожени за Амаласунта, след като се разведял първо с Теодора, и че се готвел да преследва готите като еретици. Той изложил тази версия пред двора си, за да оправдае убийството на своята съпруга. Постъпката му била одобрена, тъй като вече било станало ясно поне това, че Амаласунта е поддържала предателска преписка с Юстиниан. Но официално Тевдат уведомил пратеника на императора, че убийството е било извършено без негово знание и противно на желанието му.

Надявам се, че по този начин обясних достатъчно ясно защо Велизарий получи заповед да поведе войската към Сицилия, която се намираше непосредствено до владенията на крал Тевдат и чието население, освен това бе крайно недоволно. Сицилия, житницата на Рим, страдаше от известно време от слаби реколти, дължащи се на лошото време и на изтощението на почвата, така че селяните се затрудняваха при плащането на десетъка, наложен от готите. През есента на годината, в която беше консул, Велизарий отплува за този остров. Антонина тръгна с него (а пък аз с нея) заедно със сина си Фотий и с Теодосий, но под командата на Велизарий се намираха само дванайсет, а не двайсет хиляди души. В последния момент Юстиниан отдели осем хиляди и ги изпрати на Мунд (военачалникът на Илирия, помогнал на Велизарий при потушаването на въстанието Ника) с нареждане да ги поведе срещу готите в Далмация с цел да се отвлече вниманието на неприятеля. Далмация, заедно с цялото североизточно крайбрежие на Адриатическо море, бе тогава под властта на готите. Юстиниан възнамеряваше да удари готите и на още едно място. Той писа на франките, които след покръстването на крал Кловис бяха приели православното християнство, че сега им се предоставя възможност да нахлуят в готските земи между Алпите и Рона и че това ще бъде свещена война срещу арианската ерес — война, благословена от техния духовен баща, папата.

Вятърът беше попътен и пътуването — приятно. Слязохме на брега в Катана в началото на месец декември. Тамошните жители, които не бяха забравили колко почтено се бяхме отнесли към тях при първото си посещение, ни посрещнаха радушно. Те се заоплакваха горчиво от готите и ни помолиха този път да останем малко повече при тях, защото никой освен Велизарий не знаеше, че няма да продължим за Картаген, както бе разгласено. Накрая Велизарий обяви открито своите намерения, провъзгласи се за техен покровител и разпрати вестоносци до всички по-големи градове с поканата да се предадат. За няколко дни цяла Сицилия капитулира без нито една схватка с изключение само на Панорм. Тук се съсредоточиха всички готски сили на острова, търсейки убежище зад солидните градски укрепления. Но дори и Панорм се предаде след неочаквано кратък срок. Велизарий навлезе с кораби в пристанището, пътят към което не беше преграден, и установи, че мачтите на повечето наши съдове са значително по-високи от близките градски стени. Какво по-лесно от това да се вдигнат няколко лодки със скрипец между гротмачтата и фока и да се напълнят с изкусни стрелци? (Все пак един толкова прост план едва ли би хрумнал на някой обикновен военачалник.) Стрелците държаха под обстрел улиците на града и не позволяваха на никого да си покаже главата от вратата; нямаха контрол само над страничните улички. Велизарий заплаши, че ако Панорм не се предаде в най-скоро време, той ще бъде обсипан с огнени стрели и опожарен до основи. И градските жители принудиха готите да се предадат.

Може би смятате, че последният кратък пасаж не е достатъчно изчерпателен разказ за това как един плодороден остров с множество градове и не по-малко от седемдесет хиляди квадратни мили площ бе върнат от нашите войски на имперската корона след продължителен период на варварско управление. Не мога обаче да си спомня за нито едно важно обстоятелство, което да съм пропуснал и което би изисквало добавянето на още един пасаж. Всъщност Сицилия бе превзета не толкова от войската на Велизарий, колкото от името му, и не без съдействието на късогледия фанатизъм на православните християни, които очакваха по-добро отношение от страна на Юстиниан, техния едноверец, отколкото от арианския крал. И така, на последния ден от годината, когато мандатът на Велизарий като консул изтичаше, той влезе, без да срещне съпротива, в столицата Сиракуза и там, както се казва, ликторите го напуснаха 31 31 Ликторите са изпълнявали функциите на почетна стража при висшите длъжностни лица на римската държава; употребеният израз означава, че Велизарий е престанал да бъде консул. — Б.пр. . С влизането си той започна да пръска сред тълпите злато и сребро от личното си имущество, придобито от готите, които му се бяха противопоставили в Панорм, и бе бурно приветствуван от народа като негов избавител.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Велизарий»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Велизарий» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Велизарий»

Обсуждение, отзывы о книге «Велизарий» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.