Робърт Грейвс - Велизарий

Пратеникът на Юстиниан останал в Италия и бил свидетел на големия смут, обзел крал Тевдат при новината за слизането на Велизарий при Катана. В същото време пристигнала вест и от Далмация, че Мунд е нападнал Спалатум. Тевдат се почувствувал заплашен от съдбата на свои родственик, вандалския крал Гелимер (двамата с Гелимер имаха една обща леля). Без да се допита до кралския съвет, той направи тайно предложение на пратеника да отстъпи Сицилия на Юстиниан, да му изплаща ежегодно триста либри злато и да му предостави три хиляди готски конници заедно с конете им за постоянна служба в Северна Африка или на персийската граница, по избор на Юстиниан, като поддържа броя им постоянен с нови попълнения от хора и коне. Тевдат се отказвал също от правото си да осъжда на смърт италийски свещеници и патриции, както и да въздига в ранг на патриций, когото и да било без съгласието на Юстиниан или на неговите наследници. Приел дори, когато заема почетното място на хиподрома в Рим, официалните приветствия на двете партии да споменават името на Юстиниан наред с неговото, както и до всяка негова статуя да бъде поставена и статуя на императора, и то от дясната, почетна страна. По този начин той всъщност признавал първенството на Изтока над Запада. Тевдат приемал тези задължения в писмена форма. Той бил много уплашен и искал да бъде посрещнат с благодарност в Константинопол, ако някога му се наложи да избяга от Италия и да потърси убежище там.

Ала когато пристигнали нови съобщения за падането на Панорм и за безкръвното завземане на Сицилия, всяко мъжество го напуснало. Той започнал да се тревожи, че предложените условия, имащи за цел да предотвратят нахлуването на Юстиниановите войски в Италия, може да се окажат недостатъчни — да предлага Сицилия на Юстиниан, след като той бе вече стъпил в нея, би могло да бъде сметнато за проява на безочие. А и колко стрували обещаните три хиляди войници, ежегодната дан от някакви си двайсет хиляди номизми и отказът от правото му да наказва и да издига патриции? Тевдат повикал обратно пратеника, който бил тръгнал вече да се връща и му доверил всичко, след като го накарал да се закълне най-тържествено, че ще запази тайната му. Тайната била, че ако Юстиниан отхвърли тези условия, Тевдат ще бъде готов да предложи по-добри. Ще се откаже от кралската титла и ще прехвърли на Юстиниан суверенитета върху цяла Италия. Всичко, което искал в замяна, било да му се осигури охолен живот като частно лице, за предпочитане близо до някоя школа в Мала Азия, в имение с гарантирана годишна аренда не по-малко от осемдесет хиляди номизми. Негов личен вестоносец щял да придружи императорския пратеник, носейки писмо с тези условия, но това писмо трябвало да се покаже само ако Юстиниан не приеме първото предложение.

Пратениците се избират заради тяхната преданост и самопожертвователност към царствения им господар, така че посланикът на Юстиниан не се поколебал да изложи на гибелна опасност душата си, като наруши дадената на Тевдат клетва. Той посъветвал Юстиниан да отхвърли първото предложение, тъй като пратеникът на Тевдат бил упълномощен да му представи по-добро. То било представено и Юстиниан побързал да го приеме. Не му се искало обаче да се съгласи без пазарлък с размера на арендата, но Теодора не се сдържала и му се надсмяла за неговата прекалена пресметливост — да рискува загубата на цяла Италия заради няколко торби жълтици!

Дотук всичко бе вървяло извънредно благоприятно за Юстиниан и ние едва ли бихме могли да го упрекнем заради вярата му, че бог се отнася с особено благоволение към него — вяра, подклаждана от угодничеството на неговите царедворци. Но преди пратеникът да успее да се върне в Италия и да потвърди окончателно договора с Тевдат, цялостното политическо положение отново претърпя внезапна промяна. Две вести убедили Тевдат, че се е държал все пак като последен глупак и е надценил възможностите на Юстиниан да му навреди.

Първата вест се отнасяла до Мунд. След превземането на Спалатум той се натъкнал на многобройна готска войска, която победил в тежък бой с големи загуби и от двете страни, но самият Мунд паднал убит при преследването на разбития враг. Съобщението гласяло, че императорската армия е с толкова понижена численост и дух след тази злополучна победа, че се завърнала в Илирия, без дори да остави гарнизон в Спалатум. Съгласно другата вест в Северна Африка бил избухнал сериозен бунт и Велизарий се готвел да изтегли войските си от Сицилия, за да въдвори ред там. Какво вярно имаше в тази вест от Африка, скоро ще ви кажа. Но въздействието й върху Тевдат било толкова голямо, че той се обърнал с най-обидни думи към пратеника на Юстиниан, когато последният пристигнал, и дори го заплашил, че ще нареди да бъде убит по едно безпочвено обвинение в прелюбодейство с някаква придворна дама. Кралят се разкайвал горчиво за писмените си предложения до Юстиниан и обвинил пратеника, че лъжел и че двете подписани от него писма били подправени.