Робърт Грейвс - Велизарий

По това време Велизарий получи вест, която го наскърби дълбоко: Руфин и Айган заедно с петстотинте конници от неговата лична гвардия, останали в Африка със Соломон, били избити от маврите. Соломон ги изпратил навътре в страната до един град, носещ името Кесареви извори и разположен сред обширна зърнодайна област на около сто мили от Хадрумет, със задачата да освободят голяма група ромейски африканци, пленени при едно мавърско нападение. Конниците се справили успешно с възложената им задача и отвеждали спокойно селяните по техните домове, когато в един тесен планински проход попаднали на засада от няколко хиляди маври и били изклани в завързалия се ожесточен бой. Сега маврите извършвали набези и в западните области на диоцеза, а и силите на Соломон били съвършено недостатъчни, за да осигурят защитата на ромейските африканци. Соломон писал на мавърските вождове, като изразил силния си протест срещу тези изстъпления. Напомнил им, че сега те са съюзници на Юстиниан, че са изпратили децата си в Картаген като заложници за доброто си поведение и че би трябвало да извлекат поука от съдбата на вандалите. Маврите посрещнали с насмешка това писмо. В отговора си посочили, че техният съюз с Юстиниан не им бил донесъл абсолютно никакви облаги. Като многоженци, те не отдавали голямо значение на децата, чиято загуба можела лесно да се възстанови, нито пък споделяли мекушавите чувства на привързаност към семейството, заради които Гелимер бе загубил две сражения и своето кралство. Поражението на вандалите било скръбно предзнаменование по-скоро за ромейските африканци, отколкото за маврите, твърдели те. И опустошителните им набези продължили.

Соломон излязъл срещу тях с всичките си войници. Маврите допуснали грешка, като се обединили в една голяма армия, вместо да се разделят на нападателни отряди и да плячкосват безнаказано диоцеза на части. Войска, която е недисциплинирана като маврите, не носи брони, не разполага с надеждни щитове, има само по няколко метателни копия на глава и тук-таме по някой меч, губи от своята боеспособност пропорционално на съсредоточаването си в единна маса. Те се наредили в необичаен отбранителен строй, объркал навремето вандалите в Триполи. Издигнали кръгова ограда в подножието на един хълм, поставили вътре жените и останалата небоеспособна част от своите хора и заобиколили оградата с дванайсет реда камили, навързани глава за опашка и обърнати странично към неприятеля. Когато се появил Соломон със своите войници, някои от маврите били възседнали камилите, готови да го посрещнат с копия, а други стояли приведени под коремите на животните, готови да изскочат и да почнат да мушкат. Конниците им били строени на хълма и възнамерявали да се спуснат надолу веднага щом лагерът бъде нападнат. Те също размахвали копия и мечове.

Соломон дал знак за атака, но ромейските коне, несвикнали с миризмата на камилите, се дърпали назад и нищо не можело да ги застави да нападнат. В това време маврите ни нанесли големи загуби с метателните си копия. Тогава Соломон наредил на тракийските готи — едри, силни мъже, облечени с ризници — да слязат от конете и ги повел с вдигнати щитове и извадени мечове срещу веригата от камили. За няколко минути те изклали двеста камили и разкъсали обръча. Мавърската пехота побягнала в безпорядък, а конницата им изобщо не могла да влезе в действие. Соломон пленил всички жени и всички камили, а при преследването били изклани десет хиляди маври.

След няколко седмици маврите се окопитили от поражението си и нахлули отново в областта около Кесареви извори с най-голямата войска, която някога са успявали да съберат — толкова голяма, че била не само негодна за действие, но и самоунищожителна. Соломон ги изненадал един ден призори, нападнал лагера им на един връх и ги натикал в близкото дефиле. В бъркотията на бягството тези диваци се тъпчели един друг и нито един от тях не помислил да се защищава. Колкото и невероятно да изглежда, петдесет хиляди от тях загинали, преди слънцето да се издигне високо в небето, без нито един ромейски войник да бъде одраскан. Броят на пленените жени и деца бил толкова голям, че един здрав мавърски младеж, чиято цена на пазара в Константинопол би била най-малко десет номизми, можел да се купи на място за два сребърника, колкото струва една добре угоена овца. Така бе отмъстено за Руфин и Айган.

Оцелелите маври потърсили убежище в Аврите — висока планина на тринайсет дни път югозападно от Картаген, разположена до границата със Северозападна Африка. Тази планина, чиято обиколка възлиза на шейсет мили, е много лесна за отбрана и изключително плодородна в по-горните си склонове, с многобройни извори. Сега там се установили трийсет хиляди бойци и тя станала изходен пункт за техните набези.