Робърт Грейвс - Велизарий

След триумфа Теодора каза на Юстиниан, че ако иска да заслужи прозвището „Велик“, трябва да прояви великодушие и да удостои Велизарий с някаква по-голяма милост. Така той го назначи за консул през идната година, дори заповяда да изсекат медал със собствения му лик на лицевата страна и Велизарий на кон и в пълно бойно снаряжение на обратната с надпис „Ромейска слава“ — изключително висока чест в престолния град. Провъзгласяването на Велизарий за консул стана на Нова година. Седнал на консулския си стол от слонова кост, носен от вандалски пленници, и стиснал скиптър от слонова кост в ръка, той направи още една кратка обиколка из града от жилището си в двореца до сградата на Сената. По време на шествието пръсна щедри дарове от личната си военна плячка — златни и сребърни монети, купи, гривни, брошки — на обща стойност сто хиляди номизми. Ала господарката Антонина, проявила такава предвидливост в случая с делвите за вода, не го остави да стигне до просешка тояга. Когато тълпата нададе викове за още, тя лично се обърна към тях и им каза, че са безсрамници и че искат да лишат Велизарий не само от всичко спечелено в Африка, но и от цялото му наследство заедно с даровете на императора. За да покажа колко предвидлива беше моята господарка по паричните въпроси, ще ви призная, че още докато бяхме в Картаген, тя взе, без знанието на Велизарий, огромно количество монети от съкровищницата на Гелимер, като избираше главно изсечените напоследък в императорския монетен двор, за да не може да се открие техният произход, и ги скъта за черни дни. Защото разходите за поддържане на домакинството на Велизарий бяха грамадни, а и нямаше човек, по-щедър от него към бедните и онеправданите.

Свещените реликви бяха разпределени между църквите според тяхното посвещение и всяка по-голяма църква получи по нещо. Но на една малка, неизвестна общност от много бедни монаси, преживяващи от просия, които живееха в порутена къща във Влахерна, не се падна никакъв дял от тези съкровища. Техният игумен дойде при Велизарий и го попита дали, в името на Христа, няма нещо дребно и за тях, понеже, докато бил в Африка, те се молели за неговия успех ден и нощ.

Той отвърна:

— Свети отче, вие сте група бедни, просещи братя, които не уважават много среброто и златото, затова няма да ви дам нещо, което би отвлякло вашите души от благочестивите мисли. Ще ви дам на заем една прочута реликва, просешкия тас на свети Вартимей, който получих в дар от самия император след битката в Дара — сложете го на видно място във вашата обител и нека той ви напомня за дадения от вас обет за бедност, търпение и добродетелност. Но помни, давам го само на заем, понеже не мога да проявя неблагодарност към негово свещено величество. Един ден тасът може пак да ми дотрябва.

Оттогава тази монашеска обител не остана никога без ядене и пиене, защото се превърна в място за поклонение под името манастир „Свети Вартимей“.

А що се отнася до златното очистилище, светилника от ковано злато със седемте кандилца, трапезата за хлябовете на предложението и останалите юдейски светини, епископът на Ерусалим успя да убеди Юстиниан да ги върне в този град. Епископът изтъкна, че те не били донесли щастие на жителите на Рим, преминал сега в ръцете на варварите, нито на вандалите, сразени от самия Юстиниан. Над тези реликви явно тегнело проклятие. Юстиниан ги изпрати обратно в Ерусалим, в същата онази сграда, където са били съхранявани някога в течение на хиляда години — Соломоновия храм, превърнат днес в християнска църква. Какъв чудесен източник на приходи за тамошното духовенство! Юдеите се оплакваха, че са все тъй лишени от свещените приноси на своето богослужение, и предричаха, че нямало да мине много време, и християните щели да бъдат изхвърлени от Ерусалим — но това пророчество не се е сбъднало още.

Когато вестта за завладяването на Африка от Велизарий стигнала до персийския двор, цар Хосроу изпитал изненада и раздразнение. Той изпрати специално поздравително послание до Юстиниан, в което поиска, полусериозно, полу на шега, полагащия му се дял от картагенската плячка. Ако не бил в мир с Персия, казваше царят, Юстиниан никога нямало да може да отдели войници за Картаген. Юстиниан прие шегата благосклонно и изпрати на Хосроу скъп сервиз от злато. Така Вечният мир остана в сила.

Едва ли е необходимо да разказвам подробно как живя господарката в Константинопол след завръщането ни от Картаген. Отново беше на разположение на Теодора, а свободното си време прекарваше с приятелки, на увеселителни излети и в театъра. Теодосий беше непрекъснато с нея и в двора се ширеха най-различни приказки за тяхното приятелство, но Велизарий считаше под своето достойнство да им обръща внимание, тъй като Теодосий бе негов кръщелник, към когото се отнасяше с пълно доверие.