Хедър Греъм - Робинята на викинга

Все повече мъже предаваха оръжията си, много от сградите пече бяха в пламъци. Дървените бойници бяха съборени, крепостната стена представляваше една голяма руина. Ерик заповяда на Роло да се погрижи за оцелелите. Те щяха да станат роби. Когато чу викове за помощ, обърна коня си. Знаеше, че хората му са се нахвърлили върху жените и момичетата на града.

Препусна в галоп към разрушения крепостен вал. Няколко от войниците му бяха заобиколили тъмнокосо момиче, не повече от шестнайсетгодишно. Роклята му беше разкъсана, то пищеше и трепереше от страх и отчаяние.

— Престанете — заповяда рязко Ерик, без да слиза от едрия жребец. Гласът му беше спокоен, но властен, и мъжете се подчиниха безмълвно. Когато всички, с изключение на хълцащото момиче, се успокоиха, Ерик огледа сцената с леден поглед и продължи: — Вярно е, че ни бяха приготвили капан, но все още не съм открил причината. Забранявам ви да злоупотребявате с тези хора, все едно мъже ли са или жени, забранявам ви да ги измъчвате. И градът, и жителите му са моя собственост. Ще вземем богатствата на този град и ще ги разпределим справедливо между всички. Но ви забранявам да убивате и да опустошавате нивите, защото имам намерение да направя тази част от Есекс своя.

Момичето не разбираше норвежкия език на нападателите, но изглежда бе проумяло, че е помилвано. Все още олюлявайки се и треперейки с цялото си тяло, то падна на колене в калта и целуна ботуша на Ерик.

— Недей така, момиче…

Ерик улови ръката й и заговори на английски. Девойката вдигна към него пълните си със сълзи очи, Ерик с усмивка поклати глава и махна с ръка на Хадрайк, един от най-верните си хора, да се погрижи за нея.

В мига, в който Хадрайк пристъп към господаря си, нещо изсвири във въздуха. Конят изцвили и се свлече на земята. Ерик веднага осъзна, че стрелата е била предназначена за него. Плъзна се светкавично от седлото и огледа внимателно постройките наоколо, горящите и оцелелите. Сред хората му се надигна гневен ропот. Само след миг изсвири втора стрела. Този път острието се заби в бедрото на Ерик. Прониза го остра болка. Той отметна глава назад, стисна здраво зъби и посегна към стрелата. Няколко мъже се втурнаха към него. Ерик се прикри зад умиращия кон и ги спря със заповеднически жест. Изби го студена пот и ръцете му затрепериха, но стисна здраво стрелата и я дръпна с все сила. От гърлото му се изтръгна болезнен вик, но стрелата вече беше извадена. Ръцете му се окървавиха, пред очите му падна черна пелена. В продължение на няколко секунди имаше чувството, че ей сега ще се строполи в безсъзнание в калта.

Ала гневът му вдъхна нови сили. Откъсна парче от наметката си, превърза раната и се изправи на крака, макар че се олюляваше. Зъбите му бяха здраво стиснати, ледените му очи претърсваха околните сгради. Точно зад гърба му се издигаше двуетажна постройка. Огънят не беше стигнал до нея, а на втория етаж зееше отворен прозорец, от който коварният убиец би могъл да се прицели в него.

— Не бързай толкова, Ерик — извика след него Роло, но Ерик само вдигна ръка и разтърси глава.

— Ще намеря онзи подлец и ще му се отплатя, както заслужава — отвърна ледено той и посочи мъртвия кон: — Имайте милост към бедното животно и го спасете от мъките му.

После закрачи към сградата, без да се тревожи, че може да го улучи още някоя стрела. Гневът замъгляваше погледа му, но беше сигурен, че зад прозореца не дебне никой. Който и да беше нападателят, сега търсеше да се спаси с бягство. Но Ерик нямаше намерение да му позволи това.

Той нахлу в сградата като вихър. Озова се в красив господарски дом, с голям входен салон и стени, украсени с щитове. Насред помещението имаше голямо огнище с отворена към покрива камина. През камината падаха едри дъждовни капки и нагорещените камъни издаваха заплашително съскане.

Ерик се обърна и огледа стълбата. Противникът му вероятно смяташе, че първата му работа ще е да се изкачи на втория етаж. Без съмнение, той се бе скрил тук някъде и сега го изчакваше да се обърне, за да го нападне в гръб.

Ерик изостави стълбата. Вместо това огледа внимателно помещението и откри маса с красива покривка, отрупана с чинии, кани и чаши с ейл и медовина. Закуцука към масата с ранения си крак и с доволна въздишка отпи голяма глътка медовина.

После зачака и след известно време търпението му бе възнаградено. Беше устремил поглед към вратата на кухнята, когато с ъгъла на окото си забеляза смътно движение под масата до камината, закрита с дълга покривка.