Хедър Греъм - Господаря на вълците

Момичето се усмихна. И го целуна.

— Обичам те, Регвалд. Лека нощ. — Тя отново целуна и прегърна баща си и побърза към спалнята си, стискайки здраво ризницата.

Регвалд спря поглед на граф Манон и дълбоко въздъхна.

— Милорд, много хора смятат, че рухването на римската империя е причинено от това, че са дали права на жените.

Граф Манон се засмя от сърце.

— Тези, които го мислят, са слаби мъже.

Регвалд се наведе напред.

— Ние живеем във феодално общество, граф Манон. Тази твърдина се крепи на твоята сила, на твоето умение. Задачата на жената е да ражда деца и да ръководи домакинството.

— Мелизанда държи добре меча. Наблюдават съм я как се учи.

Регвалд отново беше затруднен. Ако седнеше да слуша графа, слънцето изгряваше и залязваше само заради Мелизанда.

Нима графът не разбира? Регвалд също я обичаше и затова бе тъй разтревожен.

— Тя е умна и талантлива. Но колкото и да е добра в боя, един силен мъж ще я победи. Нима си купил тази позлатена ризница, за да я изведеш да се бие заедно е мъжете? Нима ще преживееш да я видиш посечена с меч или поразена от боздуган? Да споменавам ли че някоя стрела, неуспяла да пробие ризницата, може да уцели гърлото й.

— Нямам намерение да я правя воин! Тази ризница е само за церемонии. Оръжията са за мъжете — настоя графът. — Но дъщеря ми е права в едно. Някои жени са управлявали доста успешно. Жените вместо мъжете си, майки за синовете си. Но най-често…

— Но най-често са имали жесток край!

— Не винаги. И двамата познаваме историята достатъчно добре.

— Каква съдба би пожелал за Мелизанда? — продължи да спори Регвалд. — Нима искаш да прекара живота си сама, защитавайки наследството си?

— Не, възпитавам я да бъде силна и решителна, за да направи сама своя избор. За жена тя се бие чудесно…

— Добре тогава. Ние всички ще се осланяме на нея, докато някой по-тежък от нея мъжага я смаже в боя.

— Но всеки по-слаб ще бъде победен.

— Не забравяй, че тя мрази войната.

— Ние всички я мразим.

Регвалд се облегна на стола и въздъхна.

— Милорд, нали остана малко от отличното бургундско вино, което пихме на вечеря? Чувствам нужда от още някоя и друга чаша.

Графът се засмя.

— Наистина, Регвалд, да пийнем още. — Той се надигна, разбута огъня и сам наля вино на стария си приятел и съветник.

— Не съм толкова самонадеян, колкото изглеждам, Регвалд. Нарочно говоря така. Много мислих и съм избрал няколко млади мъже, които са достойни за дъщеря ми.

— И кои са те?

Граф Манон поглади брадичката си.

— Единият е племенник на мой стар приятел, ирландски принц…

Регвалд издаде едва сподавен вопъл.

— Синът на Норвежкия вълк?

— Синът на човека, който завладя и построи Дъблин и поиска дъщерята на Ард-Рий, Високия крал — продължи Манон тихо. После се облегна назад, наблюдавайки внимателно реакцията на Регвалд. — Зная, че имам врагове и те са коварни и силни. Жертва сме на непрекъснати нападения. Кой може най-лесно да победи един завоевател? Разбира се, друг завоевател. Те са обучени и възпитани по един и същи начин.

Регвалд поклати глава смаяно.

— Мисля, че правите грешка… — той спря насред изречението. Двамата с Манон бяха най-добри приятели, но дори и той не можеше да каже на господаря си, че това е лудост. Само поклати глава. — Преди малко споменахте за любов? Мелизанда от малка е свидетел на всички варварски нападения, чула е цялата история. Нима мислите, че може да се влюби във викинг?

— Той е ирландец. Принц на Ейре. Всичко зависи от какъв ъгъл гледаш каната с вино, нали, Регвалд? За едного тя е полупразна, за друг — полупълна. По-добре да преценяваме каната в зависимост от качеството на виното, отколкото да мислим дали е празна или не. Е, поне това вино е изключително добро.

— Логиката ми убягва.

Граф Манон отново се намръщи.

— Е, ще видим. Това е всичко. Времето ще покаже. Много мислих. Познавам всички благороднически семейства наоколо и съм виждал синовете им. Не съм глупак. Жерар ми се кълне в приятелство, но зная, че се стреми към дъщеря ми, за себе си или за сина си, не е важно. Постоянно ме учиш, че ми трябва мощ, затова се спрях на този принц, който е полувикинг. Дори съм му пратил покана да ни посети и така те ще се срещнат. Ако не се харесат, ще трябва да помисля отново.

— Но нима едно дете може да прецени мъж? — Регвалд се изсмя.

— Конар от Дъблин е млад, почти на двайсет и една. Вече е показал способностите си в битки заедно с баща си, братята си и чичовците си. Известен е с ловкостта и смелостта си.