Хедър Греъм - Любовницата на корсаря

— Значи не се предавате, милейди?

— Никога — отвърна тя с тих глас. До слуха й достигна истеричен писък.

— Хвърлете сабята, милейди, и ще запазите живота си! — викаше Беси. Един от новите господари на кораба, млад, привлекателен, чернокос пират, я държеше здраво до себе си. — Света Богородице, Милейди, ако се предадете, ще ни пожалят…

— Я по-тихо, момиче! — напетият момък я ощипа и тя се усмири. — Какво да ги правим тия женуря, капитане?

— Вие си знаете, Робърт — отговори Сребърния сокол, без да изпуска Скай от погледа си.

Навсякъде на кораба настана масово ликуване. Неочаквано малкият Дейви се изскубна от хватката на втория помощник и се нахвърли върху Сребърния сокол. С пъргавината на тигър последният се отмести и сабята му се издигна във въздуха. Скай осъзна, че е настъпил последният миг на момчето.

— Не! — извика тя и се хвърли между пирата и Дейви. Тялото й се блъсна в малкия ирландец и двамата се строполиха на дъските. Все пак успя да се изправи изпод оплетените поли и фусти, като демонстративно не пое приятелски протегнатата ръка на Сребърния сокол. Все още със сабя в ръка тя отстъпи назад.

Сокола се поклони със смях.

— Както желаете, милейди. — Издигна властно сабята във въздуха и се разпореди:

Някой да изнесе малкия! Май проявява идиотска привързаност към господарката си и не съм точно аз човекът, който би искал да го убие.

Въпреки ожесточената му съпротива един от хората на пирата извлече Дейви встрани. Самата Скай нямаше възможност да му отдели повече внимание. Сабята на Сребърния сокол проблесна във въздуха и двете острия се сблъскаха. Ударът на неговото оръжие беше тъй силен, че тя за малко да изпусне своето. Смъртта беше някъде наблизо. Този мъж изглеждаше непобедим. Но без бой няма да се предаде! Не смъртта беше най-лошото, което можеше да й се случи!

— Милейди… — Изтегли се малко назад, за да й даде възможност да хване здраво дръжката на своята сабя.

— Сър… — Скай отново зае позиция. Чернокосият, който държеше Беси, я хвърли в обятията на друг пират и излезе напред.

— Капитане, милейди е в неизгодно положение. Не виждате ли, че полите й се пречкат между краката!

— Ами като е така, отстранете ги, Робърт — заповяда Сребърния сокол.

Скай едва успя да сподави вика си. Красавецът-пират замахна с меч и всичките й поли и фусти отлетяха встрани. Остана само по долно бельо, съвсем оскъдно прикрито от остатъците на роклята й. Бузите й пламнаха, но тя издаде горделиво брадичка, без да обръща повече внимание на унижението, на което беше подложена. Единственото, на което можеше да се опре в този миг, бяха нейните гордост и храброст — това беше всичко, с което разполагаше.

— Милейди?

— На ваше разположение, сър!

— Очаквам атаката ви, лейди…

— Кинсдейл, сър.

— А, Кинсдейл, значи!

Това име като че го изненада и тя реши да се възползва от моментното му разсейване, за да атакува. Той отби сръчно удара й, изтегли се в посока на балюстрадата и скочи горе. Скай го последва и в този миг осъзна, че нейният противник всъщност не отвръща на нападенията и, а само ги отбива. При това той само я следеше със сребристосивите си очи, наподобяващи едновременно острие на меч и разбунено море.

Пиратите до един се смееха на глас и я обсипваха с аплодисменти. Все по-ясно й ставаше, че тук измъкване няма — дори и да се случеше най-невероятното, а именно тя да излезе победител от двубоя, спасение пак не се виждаше. Всичко това обаче нямаше никакво значение. Ръката й тежеше като олово, сблъсъкът на стоманата караше цялото й тяло да вибрира. Тя атакуваше ожесточено, движенията й се ускориха, все по-настойчиво търсеше слабите места на противника си. Но такива, уви, нямаше. Усмихнат, Сокола парираше хладнокръвно всеки неин удар. С ясното съзнание, че двубоят е загубен, тя нападаше все по-яростно.

— Внимавайте, капитане! Тази жена очевидно знае как да види сметката на най-скъпото за мъжа! — пошегува се един от пиратите.

— Правилно! Не ща евнух за капитан — додаде друг.

— Внимавай, Соколе, тая май е решена на всичко!

И наистина — Скай беше готова на всичко. Отчаянието сякаш й даде крила. Тя отпусна сабя, Сребърния сокол пристъпи към мен и в този миг сабята й се стрелна мълниеносно нагоре и мина на косъм от бедрото му. Той отскочи, отвсякъде гръмна смях, а сребристите му очи засвяткаха заплашително.

— Започвам да си мисля, госпожице, че не сте никаква лейди. — Явно беше стигнал до същия извод, както и онзи зрител на предишните й битки.