Джули Гарууд - От милост

— Това е Тео. Ранен ли е? — попита Мишел.

— Не знам. Какво, за бога, става?

Никой не можеше да отговори. Сега всички се тревожеха за пациента. Джон-Патрик дишаше самостоятелно, ясно и чисто. Ландуски бързо помогна на Мишел да избутат масата до стената край вратите. Една сестра премести стойката със системата. Постави я до момчето, а после тя и още една сестра се надвесиха над него, за да го защитят, ако някой нахлуе, стреляйки в операционната. Ландуски се сети за същото. Той застана над главата на Джон-Патрик и постави длани от двете страни на лицето му, после са надвеси над него. Останалите се скупчиха в другия край на масата и зачакаха. Една от санитарките затисна ушите си и заплака тихо.

Мишел вече бе взела тежкия пожарогасител и го държеше като бейзболна бухалка. Стоеше отстрани на вратата, но на достатъчно разстояние, така че ако стрелецът отвореше широко, тя да не се озовеше блокирана зад вратата. Мишел изгаси лампите и зачака. Не си позволяваше да мисли за Тео. В главата й имаше само една мисъл и тя бе как да задържи стрелеца извън операционната.

— Ако някой стреля тук, може да взриви целия етаж — прошепна Ландуски. — Кислородните бутилки и…

— Шшшт — прошепна тя. И тя, и всички останали в залата осъзнаваха тази опасност.

Наведе се напред и се ослуша. Какъв беше този странен звук? Приличаше на шум от центрофуга на перална машина. О, боже, касетата й с Уили Нелсън автоматично се пренавиваше. Когато стигнеше до началото, щеше да се включи отново. Касетофонът бе на масата до стената от другата страна на вратата. Беше покрит със стерилен чаршаф.

Мишел искаше да извика на Тео. Но не трябваше, разбира се. Дано той да е добре. Ако е ранен… ако кръвта му изтича, а аз се крия зад тази врата… Не. Не мисли това! Къде беше Ноа? Защо не помагаше на Тео? И той ли беше там? Тео, къде си?

Тео се скри зад количката. Беше готов. По-скоро усети, отколкото чу, че мъжът идва и ритна количката с всичка сила точно когато Престън изтича иззад ъгъла, стреляйки напосоки в средата на коридора. Количката го блъсна, но не го забави. Той лесно я спря с ръка, после я запрати с цялата си тежест обратно към Тео.

Тео се стовари тежко върху стената. Докато Престън се опитваше да дръпне количката настрани, за да се прицели по-добре, Тео се претърколи зад нея и стреля. Куршумът попадна в лявото бедро на Престън. Това също не успя да задържи убиеца. Празният му пълнител изтрака на пода, той веднага пъхна друг в пистолета си. В този момент Тео изрева като мечка, надигна количката с рамото си, хвана я с ръка и я засили във въздуха срещу Престън, за да го избута назад. В същото време стреля през тапицерията. Престън се извъртя и куршумът ожули рамото му отгоре.

Негодникът дори и не мигна. Какво, по дяволите, трябваше да направи, за да падне? Престън се втурна да се скрие зад ъгъла, а Тео се прицели и стреля отново. Щрак. Нищо не се случи. Пълнителят беше празен. Тео посегна към задния си джоб за втория пълнител, който Ноа му бе дал, зареди пистолета си и се хвърли на земята в мига, в който Престън откри огън по него.

Един куршум мина на милиметри от челото му. Колко патрона му бяха останали, запита се Тео. Ако имаше късмет — може би два. Три беше твърде невероятно. Усети остра болка в ръката си, когато се претърколи, за да се отдалечи от обсега на пистолета му.

Количката лежеше преобърната настрани. Слава богу, помисли си той, като се скри зад нея.

Престън се подаде напред, за да види къде е Тео, но Тео протегна крак и го ритна в коляното. Пак не успя да събори Престън. Той залитна назад, стреляйки към тавана.

В този момент вратата зад ъгъла изтрещя. Престън не погледна назад, за да види кой идва. Беше само на крачка от тъмната зала, видя летящите врати и разбра, че е време да изчезва. Втурна се в операционната с надеждата, че тя има и друг изход.

Престън спря и присви очи, за да различи нещо в мрака, после пристъпи тихо навътре, като се ослушваше. Обърна се към Мишел с насочен към нея пистолет.

Тя чу задъханото му дишане. Беше твърде близо. Още крачка и щеше да се блъсне в нея. Тя знаеше, че трябва да се дръпне назад, за да успее да замахне добре. Но той щеше да я чуе.

Защо стоеше неподвижен? Знаеше ли, че тя е там? Само една крачка напред.

Трябваше нещо да го разсее за миг. Нещо… каквото и да е, което да го накара да обърне глава в другата посока, за да може тя да го удари. Спаси я Уили Нелсън.

„На всички момичета, които съм обичал…“ — В мига, когато песента започна, Престън се извърна рязко и стреля по посока на касетофона. Мишел замахна с пожарогасителя и го стовари върху челюстта на Престън.