Джули Гарууд - Танц в сенките

— Да?

— Мислех си за вас двамата с Ноа и каква идеална двойка изглеждахте, та се питах дали не си решила да бъдеш с него.

Въпросът свари Джордан неподготвена.

— Аз… не знам.

— Ноа е страхотен мъж, но ти също си страхотна жена, не го забравяй. Джафи казва, че е сигурен, че е виждал снимката ти в едно от онези учени списания.

Това комплимент ли беше? Да не би Джафи да смяташе, че е била на корицата на някое университетско списание?

Джордан се засмя.

— Сигурна ли си, че Джафи не е имал предвид Глеймър!

Шегуваше се, но Анджела беше съвсем сериозна.

— Ти наистина приличаш на модел на Ралф Лорън, знаеш ли?

— Благодаря ти, но…

— Просто казвам истината — прекъсна я Анджела. — Само не прави същата грешка като мен, Джордан. Никой мъж не заслужава да го чакаш осемнайсет години. Ако той не вижда какво има под носа си, никога няма да го осъзнае.

И с тези последни думи Анджела затвори. Джордан потърси празен лист в бележника си и отново се обади на „Справки“. Докато чакаше операторът да й продиктува номера на Дейв Тръмбо, се замисли над думите на Анджела.

Стъклената врата зад нея се отвори. Излезе жена с кошница увехнали цветя. Джордан се огледа и видя баща си да излиза от асансьора в дъното на коридора. Ноа беше зад него.

— Имам два адреса на Дейв Тръмбо — каза операторът. — Единият е „Дейв Тръмбо Мотърс“ на 9818 Фронтидж Роуд и Дейв Тръмбо на 1284 Ройъл Стрийт.

— Искам домашния му… Почакайте. Ако обичате, бихте ли повторили втория адрес на Ройъл Стрийт?

Джордан бе толкова смаяна, че изтърва телефона в скута си. Дейв Най-изгодната-сделка-при-мен живееше на Ройъл Стрийт 1284.

Чакай само Ноа да чуе това! Джордан грабна телефона, пъхна го в чантата си и скочи на крака. Чу се силно изгърмяване на автомобилен ауспух. От близката бетонна колона се разхвърчаха отломки. Тя инстинктивно се извъртя, за да се предпази. Ауспухът отново изгърмя и Джордан усети как нещо силно я блъсна отзад. Изсвириха гуми и някаква кола профуча с бясна скорост покрай нея. Тя зърна за миг шофьора с периферното си зрение, но в този миг краката й се подкосиха.

Всичко стана като в забавен кадър: Ноа бутна баща й и затича към нея, крещейки, докато вадеше пистолета от кобура си.

Очите на Джордан се затвориха и тя се свлече на пода.

Цялата болница бе заключена. До второ нареждане никой нямаше да влиза или излиза. Полицията бе блокирала всички изходи, а спешните случаи временно се препращаха в други медицински центрове. Полицаите претърсваха гаража и всички етажи на болницата, за да са сигурни, че в сградата не се крият други стрелци.

Покушението върху федерален съдия бе голяма новина и отвън болницата бе обсадена от множество телевизионни екипи. Всички се опитваха да се доберат до някой, който би могъл да им каже какво се е случило.

Знаеше се единствено, че състоянието на дъщерята на съдия Бюканън е критично. Един от репортерите — разбира се, в ефир — изказа хипотезата, че ако Джордан не се е намирала толкова близо до спешното отделение, може би вече щеше да е мъртва от загубата на кръв.

Това бе нещо, което едва ли някой от семейство Бюканън би желал да чуе. Те се бяха събрали в хирургията, разговаряха шепнешком и крачеха неспокойно из помещението, докато чакаха да изведат Джордан от операционната.

Двама полицаи пазеха пред вратата и бяха дали съвсем ясно да се разбере, че няма да се отделят от съдия Бюканън, докато не пристигнат охранителите му. Двама от тях вече бяха на път за болницата.

Съдия Бюканън се бе състарил с двайсет години от мига, в който видя дъщеря си да се свлича върху бетонния под. Ноа го бе блъснал към стената, за да не е под прицела на убиеца. Съдията го чу да крещи: „Долу! Залегни долу!“, докато тичаше към Джордан. Никога нямаше да забрави изражението на лицето му, когато коленичи до нея. Сякаш целият му свят се бе сринал.

Майката на Джордан седеше до съпруга си и стискаше ръката му. По лицето й се стичаха сълзи.

— Някой трябва да каже на Сидни — промълви тя. — Не искам да го научи от новините. Някой обади ли се на Алек? Дилън? Къде е отец Том?

— На път е за Холи Оукс — каза й съдията.

— Някой трябва да му се обади. Той ще иска да знае. А и в момента се нуждаем от свещеник.

— Тя няма да умре — гневно извика Закъри, най-малкият им син.

Ноа стоеше настрани от семейството. Не искаше да говори с никого. В момента изобщо не можеше да говори. Стоеше пред прозореца в другия край на залата и се взираше с празен поглед в нощта. Беше му трудно да диша и невъзможно да мисли. Бе обхванат от студен гняв. Кръв… имаше толкова много кръв. Беше усетил как Джордан се отдалечава от него.