Джули Гарууд - Танц в сенките

Запази си същия номер и когато се прибра вкъщи, веднага включи новата си придобивка в компютъра, за да го програмира. Докато се преоблече, среса косата си и сложи малко грим, телефонът вече бе готов за използване.

Имаше още час и половина до разрешения за посещение час в болницата. За да избегне натовареното движение, Джордан мина по странични улички. За нещастие, мнозина шофьори бяха направили същото.

Паркира колата в подземния гараж на болницата, свързан с приемната за спешни случаи. Беше добре осветен и постоянно влизаха и излизаха хора. Мястото за линейките на Бърза помощ се намираше до автоматично затварящите се врати.

Седнала на пейката отпред, една сестра ядеше шоколадово блокче. Шоколадът напомни на Джордан за шоколадовия кейк на Джафи. Още не му се беше обадила. Кой знае откога очакваше обаждането й. Извади телефона си, за да провери дали има сигнал. Можеше да му звънне сега. А може би по-късно. Ако Джафи имаше повече въпроси за компютъра, сигурно щеше да й се наложи да остане доста дълго на телефона и часовете за свиждане да изтекат. А трябваше на всяка цена да види Лорен. Но се закле, че веднага щом излезе от болницата, ще му се обади.

Когато влезе в самостоятелната стая на Лорен на петия етаж, Джордан с изненада установи, че вътре се е събрала малка тълпа. Баща й току-що бе пристигнал и целуваше снаха си по бузата. Ник също беше там, проснал се на един стол и полузаспал.

В стаята беше и Ноа, облегнат на рамката на прозореца в очакване да поговори със съдия Бюканън, който тъкмо се бе запътил към него. Ноа изглеждаше напълно спокоен, скръстил ръце на гърдите си. Джордан многократно се бе питала какво ще почувства, като го види отново, и се оказа точно това, което бе смятала: пронизваща болка право в сърцето.

Облекчен да я види, Ноа изведнъж се ядоса. Къде, по дяволите, е била досега? Ник му бе казал, че е на път за болницата, но явно й беше отнело дяволски дълго време, докато стигне дотук. Дали за по-напряко не бе минала през Ню Хампшър?

Чакането го бе съсипало. Беше се обадил на домашния й телефон, но се включи секретарят. Ако имаше мобилен телефон, щеше да й звънне и да се успокои, че е добре. Неизвестността го подлудяваше.

Джордан прегърна баща си и стисна ръката на Лорен. Тъй като Ник приличаше на заспал, реши да не го безпокои. Не знаеше какво да каже на Ноа, затова едва накрая погледна към него и неуверено му се усмихна.

— Здравей. — Не беше много оригинално, но не можа да измисли нищо друго. Другият възможен избор беше: Радвам се да те видя отново. По-добре, че не го каза.

Той се изправи.

— Трябва да поговорим.

И неговият поздрав не беше много ентусиазиран. Прозвуча й като на сержант, обучаващ новобранци. Ноа сграбчи ръката й и я повлече към вратата.

— Ей сега се връщам! — извика през рамо тя.

Той я дръпна по-надолу в коридора, сетне спря и се извърна към нея.

— Чуй ме…

— Да? — Джордан говореше тихо като него.

— Добре ли си?

Не знаеше какво да отговори. За истината не можеше и дума да става. Питаше се как ли ще реагира, ако му изтърси, че не се чувства никак добре, че е нещастна… благодарение на него.

— О, ами нали знаеш… — заусуква го тя.

Той чакаше намръщено.

— За какво искаш да говориш с мен? — попита Джордан.

— Разговарях с Чадик.

Внезапно неловкостта й се стопи.

— Аз също. Можеш ли да повярваш? Не си ли изумен като мен?

— Е, изненадан съм.

— Какво нахалство! — изсумтя тя.

— Какво?

Абсолютно нахалство от страна на онази Хейдън. Да го предлага в еВау! Как е могла да си въобрази, че няма да я хванат?

— Джордан, за какво говориш?

— За лаптопа ми. Маги Хейдън се е опитала да го продаде по eBay.

Ноа наведе глава.

— Сладурче, трябва да се съсредоточиш върху нещо много по-важно. Не си ли чула? Установено е, че Джей Ди е бил убит.

— Да, знам. Прав си. Нещата са доста по-сложни. Много мислих за това, но всеки път изникваха все нови и нови въпроси и никакви отговори. Какво смяташ, че се крие зад всичко случило се?

— Не знам — призна той. — Благодарение на списъка на Джей Ди разполагаме с доста заподозрени. Но едно ще ти кажа: няма да спра да се тревожа за теб, докато този случай не се разреши и убиецът не се озове зад решетките.

— Серенити е доста далеч оттук, Ноа. Не е нужно да се тревожиш за мен. Просто в Тексас се озовах на погрешното място в погрешното време.

— Много ме успокои. Ще внимаваш, нали?

— Да, добре.

— И си купи проклетия мобилен телефон.