Джули Гарууд - Танц в сенките

И ето го сега, седнал в колата на паркинга, откъдето се откриваше отлична видимост към вратите на болницата. Ако късметът не му изневери, всеки миг съдията ще се покаже, съпровождан от дъщеря си.

Внезапно Пруит се изправи. Това не беше ли тя? Да… Джордан Бюканън излизаше.

Пруит посегна към пистолета и зачака удобния момент.

Джордан мина през вратите на приемната на спешното отделение и се озова на паркинга. Извади мобилния си телефон и се обади на „Справки“ за телефонния номер на Джафи. Погледна часовника си, пресметна часовата разлика и реши, че по това време е в ресторанта.

Тя знаеше, че операторът ще предаде обаждането, но искаше да си запише номера, за да може да се обади пак, ако се наложи. Затършува в чантата си за бележник и химикалка. Притиснала телефона към ухото си, чакаше да й го продиктуват. Отстрани на бетонната колона имаше пейки. И двете бяха празни. Тя се запъти към по-отдалечената от входа. Ярката флуоресцентна светлина над плъзгащите се стъклени врати дразнеше очите й, а една от тръбите примигваше и издаваше неприятно жужене.

Докато операторът диктуваше номера, от една линейка слязоха двама санитари, които говореха на висок глас с шофьора, затова се наложи Джордан да помоли оператора да повтори, след което бързо си го записа.

Седна на пейката, докато чакаше да се свърже.

— Ало. — На другия край на линията беше Анджела. Джордан притисна ръка към другото си ухо, за да приглуши околните шумове.

— Здравей, Анджела.

— Джордан? Здрасти, Джордан! Как си? Джафи много ще се зарадва да те чуе. Наистина много се изтормози за Дора.

— Има ли много клиенти в момента? Ако не е удобно, мога да се обадя по-късно.

— Затворено е. Джафи направи огромен шоколадов кейк и го откара в дома на Тръмбо в Бърбън. Съпругата му — Сузан, е домакиня на ежемесечната сбирка на тамошния бридж клуб.

— Съжалявам, че го изпуснах. Моля те, предай му, че утре ще се обадя.

— О, не, недей да чакаш до утре. Можеш да го хванеш в къщата на Тръмбо. Жената на Джафи е една от участничките в клуба, така че той ще я откара до Бърбън и ще я изчака, за да я доведе обратно у дома. Така е всеки месец. Носи огромен шоколадов кейк за гостите на Сузан и бутилка ирландско уиски „Бейлис“, за да си слага Дейв по няколко капки в кафето. Джафи все се оплаква, че само той си пие кафето чисто, тъй като трябва да шофира по обратния път. Не му се полагат никакви добавки. Ще чака в кухнята на Тръмбо, така че спокойно можеш да му се обадиш там. Сигурна съм, че много ще се разстрои, ако не му звъннеш до довечера.

Джордан обеща веднага да се свърже. Опита се да приключи разговора, но Анджела още не бе готова да си кажат „довиждане“.

— Чу ли новината? Казват, че Джей Ди е бил убит.

— Да, чух я.

— Не мога да кажа, че съжалявам кой знае колко. Макар че, откакто се разнесе вестта, хората в този град започнаха да се държат доста странно. Обикновено при такава голяма новина ресторантът се пълни докрай. Всички идват, за да обсъдят случилото се… както когато намери труповете на професора и Лойд, спомняш ли си? Но сега никой не идва да говори за Джей Ди, сякаш всички са се изпокрили в къщите си.

— Предполагам, че са изплашени. Докато не арестуват…

— Разбирам какво искаш да ми кажеш. Дотогава из града ще вилнее на свобода някакъв побъркан убиец и е нормално всички да са изплашени. Все пак става нещо необичайно.

— Не съм сигурна какво имаш предвид.

— Странно, но забелязах, че никой не смее да ме погледне в очите. Сякаш всички се срамуват от нещо. Онзи ден бях в бакалията, за да напазарувам някои продукти за ресторанта и видях Чарлин. Запътих се към нея, за да й кажа здрасти — сигурна съм, че тя много добре ме видя, — и знаеш ли какво направи? Заряза количката с покупките си по средата на пътеката и почти на бегом изхвръкна от магазина. Цялото й лице бе пламнало. След това говорих с госпожа Скот. Подобно нещо се случило и с нея в железарията, само че този път с Кайл Хефърминт. Не посмял да я погледне в очите и на бърза ръка се изсулил от магазина. Иска ми се да знам какво става… — въздъхна Анджела.

Това, което ставаше, бяха касетите със записите, помисли си Джордан. Очевидно Чарлин и останалите от списъка не бяха сигурни дали някой друг в града не е узнал за подвизите им. О, несъмнено всички са се паникьосали.

— Наистина звучи много странно — рече на глас Джордан.

— Това си помислих и аз — съгласи се Анджела. — А сега затваряй и се обади на Джафи… О, преди това се питах…