Джули Гарууд - Разбивач на сърца

Той се взря в отредената на светските новини втора страница, която му се виждаше страшно забавна. Хвърли един поглед на обичайните бизнес новини и малобройните съобщения — за две раждания, три годежа и една сватба, а след това намери любимата си рубрика „Във вихъра на светските удоволствия“. Пишеха за играта „бинго“. Съобщаваше се броят на хората, посетили вечерта бингото в религиозния център, наред с имената на спечелилите джакпота от двайсет и пет долара. Следваха блиц интервюта с щастливците, всеки от които споделяше с читателите какво планира да направи с неочакваната си печалба. И винаги имаше коментар на равина Дейвид Спиърс, организатор на седмичното събитие. Той съобщаваше колко хубаво са си прекарали всички. Том подозираше, че редакторката на светската страница Лорна Хамбърг тайно е хлътнала по вдовеца равин Дейв и затова вестникът отделя такова голямо внимание на бингото. Равинът казваше едно и също нещо всяка седмица и Том неизменно го задяваше за това в сряда следобед, когато двамата играеха голф. Тъй като обикновено го попиляваше на игрището, Дейв нямаше нищо против тези закачки, но все пак обвиняваше Том, че се опитва да отклони вниманието от своята скапана игра.

В останалата част от рубриката се съобщаваше на всички кой в града кани гости и с какво ги гощава. Ако през някоя седмица Лорна не беше попаднала на интересни новини, запълваше празното място с популярни готварски рецепти.

В Холи Оукс нямаше тайни. Първа страница беше пълна с новини за замисленото благоустрояване на градския площад и за наближаващите тържества по случай стогодишния юбилей на абатството „Успение Богородично“. И с много мили думи се споменаваше, че сестрата на Том оказва голяма помощ на абатството. Репортерът я наричаше неуморна и ентусиазирана доброволка и подробно описваше всички проекти, с които се беше заела. Не само щеше да организира гаражна разпродажба на джунджуриите, струпани на тавана, но щеше и да прехвърли цялата информация от старите прашни папки в наскоро дарения компютър. А междувременно, когато й оставаха няколко свободни минути, щеше да превежда френските дневници на наскоро починалия отец Хенри Ван Кърк. Том тихичко се изкиска, след като прочете бляскавата характеристика на сестра си. Всъщност Лорен не се беше нагърбила доброволно с нито една от споменатите задачи. Просто по една случайност се беше оказала до абата в момента, когато му хрумнаха тези идеи и с безкрайното си милосърдие тя прие да ги осъществи.

Когато Том изчете вестника, прогизналата му от пот яка вече бе залепнала на врата. Той го сложи на стола до себе си, отново попи капчиците от челото си и помисли дали да не се оттегли петнайсет минути по-рано.

Но веднага се отказа от тази идея. Знаеше, че ако напуснеше преждевременно изповедалнята, монсеньор щеше да му чете „конско“. А след този тежък ден нямаше сили за такова нещо. В първата сряда на всеки трети месец — мислено я наричаше Пепеляна сряда — Том се преселваше при монсеньор Маккиндри. Старият ирландец със счупен нос и напукана кожа никога не пропускаше възможността да използва своя гост и за седем дни да изцеди всичките му сили. Маккиндри беше груб и свадлив, но имаше златно сърце. Ала макар да бе състрадателен по природа, не страдаше от излишна сантименталност. Той твърдо вярваше, че мързелът е дяволска работа, особено когато жилището му на енорийски пастор имаше отчаяна нужда от боядисване. Поучаваше го, че тежкият труд можел да излекува всичко, дори рак.

Имаше дни, когато Том просто не можеше да си спомни защо харесваше монсеньор и го смяташе за сродна душа. Може би защото и двамата имаха ирландска жилка. Или пък понеже неговата философия в стил „само глупакът се опитва да поправи непоправимото“ му бе помогнала повече и от Йов 1 1 Синоним на търпелив човек (библ.) — Б.ред. да преживее многобройните изпитания. Битката, която водеше Том, бе детска игра в сравнение с преживяното от Маккиндри.

Том би направил всичко, за да облекчи бремето на Маккиндри. Монсеньор с нетърпение очакваше срещата със старите си приятели. Единият от тях беше абат Джеймс Рокхил, шеф на Том в абатството „Успение Богородично“. А с другия — свещеника Винсънт Морено, никога не бяха се срещали. Но нито Рокхил, нито Морено смятаха да отседнат в къщата на свещеника при Маккиндри и Том, защото и двамата определено предпочитаха луксозните удобства, осигурени в енорията „Света Троица“. Там имаше топла вода, която течеше повече от десет минути и централна климатична инсталация. „Света Троица“ се намираше в сърцето на църковна община отвъд щатската граница, разделяща Мисури от Канзас. Маккиндри шеговито я наричаше „Нашата Майка на кракомобила“ и това наименование си беше съвсем на място, като се имаше предвид броят на луксозните автомобили, оставени на паркинга пред църквата в неделя сутрин. Повечето от енориашите на „Нашата Майка на милосърдието“ не притежаваха коли и ходеха пеша до храма.