Джули Гарууд - Убийствен чар

Досега.

Докато Джон-Пол бе във военноморските сили и после, през краткия период, когато работеше за Управлението, се бе научил на търпение. Бе предположил, че в крайна сметка убиецът ще се завърне в Щатите. Това беше предчувствие, нищо повече, но ето че се бе оказал прав. Само преди три седмици Мънк се бе появил отново. Всъщност беше се издънил. Беше използвал една от старите си кредитни карти. Това бе такава немарливост и толкова нетипично за човек, който досега бе действал като абсолютен перфекционист, че Джон-Пол се запита дали Мънк не е изхвърлил картата и тя не е била намерена и използвана от някой друг.

Все пак си струваше да провери. Плащането бе направено в един хотел в Колорадо, наречен „Утопия“, и бе за резервацията на жена на име Каролин Салвети. Джон-Пол я провери в компютъра и откри, че тя има предостатъчно пари, спастрени за пенсия, и че със спестяванията си може да купи два такива хотела. Имаше ли връзка с Мънк? Дали го беше наела да убие някого? Или тя бе следващата му жертва?

Джон-Пол пусна търсене за името й и в базата данни на държавните служби. Използва старата си парола за влизане, като знаеше много добре, че веднага щом се закачи, хората, за които работеше преди, ще научат и ще си направят прибързано погрешния извод, че той е готов да се върне при тях. Поради тази причина не остана дълго на компютъра. За по-малко от две минути откри това, което му трябваше. Салвети бе чиста като планински извор. Никакви арести, никакви глоби за неправилно паркиране, никакви незаконни действия. Съпругът й също бе чист. Каролин Салвети бе президент на компания, наречена „Ловец на звезди“. Тони Салвети бе вицепрезидент.

Базата данни не му даде никакви отговори. Ако Кери Салвети бе следващата жертва на Мънк, тогава кой го бе наел? Кой желаеше смъртта на тази жена?

Джон-Пол имаше твърдото намерение да научи. Тъй като брат му Реми живееше в Колорадо Спрингс, той реши да му отиде на гости. Известен в родния си град Боуън, Луизиана, като вечно намусен самотник, Джон-Пол шокира семейството и малцината си приятели, като си купи един стар форд с висока проходимост, направи някои подобрения, подсили двигателя, натовари няколко кухненски стола, които бе изработил за Реми, и потегли с колата.

Прекара два дни при брат си, но на шестнайсети юни, деня, в който Салвети трябваше да пристигне в хотела, Джон-Пол вече бе там и я очакваше. Надяваше се Мънк да се движи по петите й, защото така можеше да пипне копелето.

Каролин Салвети не се появи. Дежурният на рецепцията, смутен и изключително нервен млад мъж със странни, огромни зъби, каза на Джон-Пол, че госпожа Салвети отменила резервацията в последния момент.

— Но тук е отбелязано, под старата резервация, че племенницата й, Ейвъри Дилейни, ще пристигне в хотела. Госпожица Дилейни ще остане само една седмица — добави той. — Това помага ли ви по някакъв начин?

Вместо да отговори на въпроса, Джон-Пол поиска да говори с управителя. Смутеният младок се препъна, когато се обърна рязко и хукна да доведе шефа си.

Тим Канън се появи след минута, а младокът се криеше зад гърба му. Тъй като Джон-Пол вече не работеше за Управлението, той не разполагаше със служебни карти, с които да впечатли мълчаливия изпотен дребен човечец, затова реши да го стресне. Както обикновено, пусна в ход чара си. Поради някаква причина, която и сам не разбираше, хората обикновено се плашеха от него. Сестра му Мишел беше казала, че е заради ръста му и факта, че той рядко се усмихваше. Въпреки че му се струваше странно непознати хора да се отдръпват настрани при вида му, той се възползваше от страха им. Канън си извади погрешния извод, че Джон-Пол работи за правителството — нещо, което му намекна, без да заяви директно, — и тъй като очевидно бе смутен да си признае, че се страхува от Джон-Пол, не извика охраната и не поиска да види служебната му карта. Всъщност му оказа пълно съдействие. Покани го в кабинета си, предложи му да използва бюрото и телефона му и след това смотолеви нещо за спешен случай, с който трябвало да се справи, излезе и затвори вратата зад себе си.

Веднага щом остана сам, Джон-Пол включи компютъра на Канън, намери нужния сайт и въведе кода си за достъп. Мразеше технологиите, но само така можеше да се сдобие с нужната му информация. Искаше да провери дали е публикувано предупреждение за евентуалната поява на Мънк и доволен откри, че такова няма. Хотелът още не гъмжеше от агенти — както Джон-Пол добре знаеше, те се набиваха на очи като монахини сред обикновени хора, — което означаваше единствено, че Бюрото не знаеше, че Мънк се е върнал в Щатите. От ФБР само щяха да оплескат работата. Мънк щеше да забележи агентите, да се изплаши и отново да изчезне яко дим.