Джули Гарууд - Убийствен чар

— Има ли и други гости, които ще пътуват с нас? — попита тя.

— Да. Още две гостенки. Те ни чакат в залата за посрещачи. Веднага щом вземем и вашия багаж, потегляме.

— Имате ли ангажимент да посрещате още някого днес следобед или вечерта?

— Не, това е последното ми пътуване за днес. Защо питате?

— Племенницата ми, Ейвъри Дилейни, ще се присъедини към мен.

Коментарът й толкова го изненада, че той спря насред пътеката.

— Очаквахте ли госпожица Дилейни да ви придружава?

Нали точно това бе казала?

— Да — кимна тя. — Но тя ще лети от Вашингтон. Щом вие няма да идвате да я посрещате, от хотела ще трябва да изпратят друга кола.

Той тръгна отново.

— Да, така би трябвало — каза той някак разсеяно.

— Още не знам с кой полет ще пристигне Ейвъри, но е възможно тя да е позвънила направо в хотела, за да ангажира някой да я посрещне. Може ли да се обадите в „Утопия“, за да проверите? Би било чудесно, ако може да я изчакаме. — Знам, че ще пристигне с полет от Денвър, канеше се да добави тя.

— С удоволствие ще се обадя в хотела — каза той, огледа се и кимна към редицата празни седалки пред един безлюден изход. — Защо не седнете?

Той остави ръчния й багаж до крака й, когато тя попита:

— От какво е съкратено М-то?

— Моля?

— Името ви. Господин М. Едуардс. Какво е малкото ви име?

Той нямаше причина да я лъже.

— Мънк. М-то е съкратено от Мънк.

— Какво необикновено име.

— Предпочитам клиентите да ме наричат господин Едуардс.

Колко е официален, помисли си тя.

— Разбира се.

— Ще ме извините ли… — Той отиде до прозореца и извади мобилен телефон от джоба си. Кери грабна чантата и тръгна към него. Искаше да го помоли да попита дали има някакви оставени съобщения за нея в хотела.

Той стоеше с гръб към нея, когато тя го доближи. Потупа го по рамото.

— Господин Едуардс?

Той се обърна стреснат.

— Изчакай — каза той по телефона. — Да?

— Може ли да попитате на рецепцията на хотела дали има съобщения за мен?

Той повтори въпроса, изчака за момент, после поклати глава. Кери се почувства глупаво да стои до него, така че се върна при свободните седалки и се настани на една от тях.

Шофьорът не говори по телефона дълго и когато се върна, взе чантата й и се извини за забавянето.

— Определили са друга кола да посрещне госпожица Дилейни.

— Не може ли просто ние да я изчакаме?

— Съжалявам, казахте ли нещо? — попита той.

Разсеяността му бе доста дразнеща.

— Попитах дали не може да изчакаме племенницата ми.

— За съжаление не — отвърна той. — Другите две гостенки вече изчакаха вашето пристигане. Не мога да ги карам да чакат още. Надявам се, разбирате.

— Да.

— Благодаря — каза той. — Другите несъмнено ще оценят жеста ви.

— Кои са те? — попита тя.

— Моля?

— Попитах ви кои са другите две гостенки?

— Госпожа Трап от Кливлънд и съдия Колинс от Маями.

Кери не бе чувала имената им и се запита дали са известни. Надяваше се да е така. Смяташе да завърже възможно най-много влиятелни познанства. Може съдийката да бе от онези телевизионни знаменитости. Това би било страхотно, нали?

Най-после стигнаха до лентата за багажа и се присъединиха към ордите пътници, които се бутаха да застанат отпред.

— Колко време се пътува до хотела?

— Не е дълго — отвърна той. — Обаче няма да отидем направо в „Утопия“ — добави той. — Имаше проблем с водоснабдяването, но той ще бъде разрешен до полунощ. За да не страдате от това неудобство, директорът уреди вие с госпожа Трап и съдия Колинс да прекарате нощта в една частна вила.

Кери се канеше да възрази, че това е по-голямо неудобство. Така щеше да се наложи да разопакова и отново да опакова багажа си, но в този момент господин Едуардс спомена нехайно:

— Мисля, че последните гости в тази вила бяха господин Круз и компанията му.

Тя веднага наостри уши.

— Том Круз?

— Точно той. А утре сутринта — продължи той невъзмутимо — ще бъдете откарани в хотела.

— Племенницата ми също ли ще отседне във вилата?

— Не съм сигурен. Ако проблемът с водата е разрешен до пристигането й, ще я откарат направо в хотела.

— Вилата близо ли е до Аспен?

— Извън града, високо в планината, в една местност, която се нарича Земята между езерата. Там е много красиво. Студени нощи и топли слънчеви дни. Чудесен климат за катерене в планината и лагери на открито.

— Аз не си падам по забавленията на открито, но вие изглеждате точно такъв тип — каза тя, като забеляза широките му рамене и изпъкналите мускули, които изпъваха плата на очевидно шития по поръчка костюм. Толкова ли много печелеха шофьорите в наши дни?