Джули Гарууд - Убийствен чар

Племенницата й продължаваше да работи при нея всяко лято, но се чувстваше неловко всеки път, когато трябваше да излиза от офиса и да ходи на срещи с шефове на компании. Кери не разбираше резервираността й. Ейвъри сякаш не знаеше или ако знаеше, не се интересуваше, че е, както бе отбелязал Тони, с убийствена външност.

Проблемът с племенницата й се състоеше в това, че тя не бе ни най-малко повърхностна. Беше сладка и самоуверена и имаше ясна представа кое е важно в живота и кое не. Какво друго можеше да очаква Кери? Нали точно тя я бе възпитавала да различава едното от другото. Каква ирония, мислеше си Кери, че в крайна сметка тя самата работеше в сфера, занимаваща се единствено с повърхностното. Каква лицемерка бе станала. Кога щеше да научи това, което не спираше да повтаря на Ейвъри? Може би след като спечелеше още няколко милиона.

В края на краищата Кери се въодушеви от идеята за почивката. След като реши да отиде, тя се обади на Ейвъри и помоли племенницата си да прекара една седмица с нея в „Утопия“. Знаеше, че Ейвъри планираше през част от отпуската си да развежда някакви тийнейджъри из Вашингтон, и Кери се опита да предизвика чувството й за вина и така да я накара да отдели също толкова време и на семейството си. Бе убедена, че Ейвъри щеше да се съгласи да дойде поне за няколко дни, но знаеше, че племенницата й би получила удар, ако разбере колко пари щеше да струва това на леля й. Кери не изпитваше никакви угризения, че плаща високата цена за резервацията на Ейвъри. Би направила всичко за нея, абсолютно всичко. Може би защото Ейвъри никога не я молеше за нищо. Кери не можеше да си представи как племенницата й живее с ниската заплата, която получава, и въпреки че й предлагаше пари всеки път, когато говореше с нея, тя винаги отказваше. Справяла се съвсем добре или поне така твърдеше.

Ейвъри бе връзката й с реалността и подсъзнателно Кери знаеше, че племенницата й нямаше да я остави да се захласне в „Утопия“ и да се запише за всяка една предлагана процедура.

Щеше да реагира остро, когато научеше, че леля й планира да си направи липосукция. Усмихна се, като си представи спора, който щяха да проведат. Ейвъри щеше да поклати глава и когато видеше спортните й екипи. Всичко си подхождаше по цвят и бе от известни марки. О, да, Ейвъри несъмнено щеше да я изгледа неодобрително и щеше да подхване любимата си лекция за това колко е важно човек да е здрав и в добра физическа форма.

Боже как й липсваше това дете.

— На какво се усмихваш, скъпа? — попита Тони.

Върната рязко в настоящето, Кери осъзна, че съпругът й и брачният консултант я гледат изпитателно. Тя се опита да прикрие смущението си.

— Мислех си за всички неща, които трябва да бъдат обмислени. — Тази глупост бе най-доброто, което й хрумна в момента.

Д-р Досадник изглеждаше достатъчно доволен, сякаш детето в него в момента се търкаляше в калта. Кимна в съгласие и се изправи в знак, че сеансът е приключил.

Тони я изпрати до чакащата я лимузина.

— Сигурна ли си, че не искаш да те изпратя до летището?

— Сигурна съм.

— Да не си забравила резервацията си?

— Не съм. — Тя се отдели от съпруга си, когато шофьорът на лимузината й отвори задната врата. — Още не съм се чула с Ейвъри, а й оставих три съобщения. Надявах се да говоря с нея, преди да замина.

— Нали знаеш колко е заета с работата си. Сигурно просто не е имала време да ти се обади.

— Но какво ще стане, ако изникне нещо спешно, докато ме няма?

— Тогава ще се обади на мен или ще те потърси на мобилния телефон.

— Не ми харесва, че ще работи с деца. Твърде тежко е за нея. Тя…

— Тя нямаше да се заеме, ако не й беше приятно — изтъкна той. — Трябва да спреш да се тревожиш за Ейвъри. Тя е вече голямо момиче.

— Провери ми електронната поща, когато се прибереш — поръча тя. — Може да ми е пратила имейл.

— Ще проверя и ще ти се обадя.

— Изслушването за освобождаването на Скарет е на шестнайсети. Чудя се дали Ейвъри вече е получила известието. Аз току-що по…

— Сигурно и тя е научила датата. Защо се тревожиш за това отсега?

— Не мога да го пропусна — сопна му се тя. — Винаги ходим заедно с Ейвъри. И двете говорим, преди комисията да реши…

— Скъпа, няма да пропуснеш изслушването, нито пък Ейвъри ще го пропусне. Дотогава има цял месец, за бога. Нали не пропусна миналото изслушване, няма да пропуснеш и това. Сега се опитай да се успокоиш. Искам да си починеш истински.

Тя кимна.

— Да, добре.

Гласът й не прозвуча искрено. Той се намръщи и каза: