Джули Гарууд - Убийствен чар

— Напрегната си, защото не си си вземала отпуска толкова отдавна. Нормално е в последния момент преди заминаването да се притесняваш.

Тя отново кимна и се опита да се качи в колата, но Тони я сграбчи за раменете и я целуна.

— Обичам те — прошепна той. — Винаги съм те обичал. От мига, в който те срещнах. Искам бракът ни отново да потръгне.

— Да, знам — каза тя разсеяно.

Веднага щом колата потегли, Кери отвори лаптопа си. Тъкмо го включи, когато мобилният й телефон иззвъня. Предположи, че Тони се обажда отново да й досажда с приказки за спасяването на брака им, и отговори рязко:

— Какво има сега?

— Познай какво? — каза Ейвъри.

— Здравей, скъпа. Помислих, че се обажда Тони. Добре ли си прекарваш отпуската?

— Още не. Довършвам някои подробности в офиса. Имах важна среща с новия шеф преди два дни и нямам търпение да ти разкажа за случая, който бе разрешен с моята помощ. Какво ще кажеш за една късна вечеря в Аспен?

Кери изпищя радостно.

— Ще дойдеш с мен? Значи имаше полза от мрънкането и настояването ми?

— Ако кажа да, положението ще стане още по-лошо. Този път чувството за вина надделя, Кери, но не мисля…

— Какво стана с децата, които щеше да развеждаш из Вашингтон?

— Промениха датата на пътуването им.

— А, значи всичко е в моя полза.

— Искаш ли да дойда или не?

— Разбира се, че искам. Веднага ще се обадя в „Утопия“. Знаеш ли вече кога пристига полетът ти?

— В момента проверявам точно това на компютъра си. Мога да направя връзка в Денвър, но ще пристигна доста късно — предупреди тя.

— Сега вече нямам търпение почивката ми да започне. Ще се забавляваме страхотно. Обади ми се, когато разбереш точно в колко часа пристигаш. Звънни ми веднага щом си направиш резервация. До скоро, Ейвъри. Обичам те.

Настроението на Кери се подобри значително. Тя прекъсна връзката, после се обади в „Утопия“. След това се зае с работата на компютъра си. Записваше си разни бележки, докато лимузината не спря пред летището. Опашките през проверката за сигурност се движеха със скоростта на охлюв. Кери прехвърляше чантата си от едното рамо на другото, после извади един диктофон и записа инструкции за персонала в офиса си. Когато самолетът излетя, тя се бе разположила удобно в бизнес класата с чаша изстудено шардоне. Отвори лаптопа си и продължи да работи.

Мислите й постоянно се връщаха на Ейвъри. Реши да й се обади, за да разбере в колко часа пристига самолетът й. Протегна ръка към телефона, който бе закачен на страничната облегалка, но в последния момент размисли. По-добре да изчака. Ако се обадеше от телефона в самолета, трябваше да се надвиква с двигателите на самолета и смущенията във връзката и останалите пътници щяха да чуят всяка нейна дума.

Веднага щом слезе от самолета в Аспен, тя застана встрани от основния поток пътници, седна и затършува за мобилния телефон в пътната си чанта. Случайно вдигна глава и видя, че един мъж държи табелка с нейното име. Шофьор на лимузина, предположи тя по вида му — беше облечен в тъмносин костюм. Беше доста забележителен на вид, красив, нещо като подмладена версия на Шон Конъри. Тя бързо се изправи и напъха телефона в джоба на сакото си. Оправи яката на блузата си и извика:

— Аз съм Каролин Салвети.

Усмивката му бе ослепителна.

— Добър ден, госпожо Салвети. — Имаше очарователен британски акцент. Името, изписано на табелката на ревера му, бе „Г-н М. Едуардс“.

— Вие от „Утопия“ ли сте? От хотела? — попита тя.

— Да — кимна той. — Носите ли си резервацията?

Тя посочи пътната си чанта.

— Тук е.

— О, не е нужно да ми я показвате, госпожо Салвети. Просто проверявах дали носите нужните документи. Хайде да вземем багажа ви.

Тя се почувства смешна, тъй като почти бягаше на високите си тънки токове, за да не изостава от дългокракия си посрещач. Веднъж за малко да се подхлъзне — ако той не я бе хванал за рамото, за да й помогне да си възвърне равновесието, щеше да падне по очи. Възнамеряваше да си обуе други обувки, преди да слезе от самолета, но се бе улисала в работата си и бе забравила.

Минаха покрай редица телефони, което й напомни, че още не е научила с кой полет ще пристигне Ейвъри. По дяволите, беше й поръчала да се обади веднага след като си направи резервация. Кери знаеше какво се бе случило. Ейвъри се бе отплеснала в работата си и после бе хукнала в последния момент, за да не изтърве самолета си.

Сигурно вече бе твърде късно, за да я открие в работата или в дома й. Вероятно вече бе на летището или дори в самолета. Все пак Кери искаше да опита. Може би Ейвъри щеше да провери съобщенията на телефонния си секретар, когато пристигнеше в Денвър. Да, щеше да се обади веднага щом стигнеха до лентата за багажа.