Джули Гарууд - Убийствен чар

— Много внимателно, предполагам — вметна Кери.

— Вярвам, че ще се чувствате много добре тук, дами — каза Мънк.

— О, да, несъмнено. — Сара бе толкова ентусиазирана, че Кери нямаше да се изненада, ако я видеше да пляска възторжено с ръце.

Не беше ли Сара свикнала с подобен разкош? Та нали бе съдия, за бога. Несъмнено печелеше много пари. Очевидно същото се отнасяше и за Ан. Никоя от тях не би могла да си позволи този хотел, ако не бяха изключително заможни.

— Дами, заповядайте вътре, там ви очаква изстудено шампанско. Аз ще внеса багажа ви.

Кери отвори вратата и първа влезе вътре. Забеляза тънките кабели, които опасваха къщата, и предположи, че са част от алармената система.

— Внимавайте къде стъпвате — предупреди ги тя. — Да не се спънете в жиците.

Първият етаж бе много просторен. Вляво от мраморното фоайе се виеше великолепна стълба, която се издигаше три етажа. Светлината струеше в стаята и когато погледнаха нагоре, видяха златистите облаци през дългия правоъгълен стъклен покрив.

— Стълбата е невероятно красива — каза Сара. — Това дърво… стъпалата, два пъти по-дълги и широки са от всички, които съм виждала. Сигурно е струвала цяло състояние — добави тя. — Вижте парапета. Изключително майсторска изработка.

Кери се съгласи. После Ан им извика:

— Планината сякаш гори, обагрена от залеза. Елате да видите. — Дори и Ан, на която очевидно бе трудно да се угоди, не можеше да сдържи ентусиазма си.

Кери застана във фоайето и се огледа внимателно. Цветни ориенталски килими — от много високо качество — бяха разпръснати върху бледокафявия мраморен под на дневната. В хармония с планината всичко бе издържано в меки кафеникави и бежови тонове. Каменната камина бе поне четири метра висока и приличаше на тази, на която Кери се възхищаваше в един от любимите си филми, „Север-северозапад“. Стаята бе квадратна, също като дневната във филма. Не, тази беше много по-хубава, мебелите бяха по-елегантни и нови.

Право пред тях слънцето залязваше и искрите от огненото му кълбо изпълваха стаята с меки оранжеви нюанси.

— Чувствам се като в рая — каза Сара.

— Ако се качиш до върха на стълбата, ще се озовеш на небето — пошегува се Кери.

Ан забеляза сребърната кофа с лед и бутилката шампанско. До нея имаше кристална ваза с три кървавочервени рози с дълги дръжки. Цветовете им тъкмо започваха да се разтварят.

— Ще пийнем ли по чаша шампанско?

— Разбира се — отвърна Сара.

Трите жени застанаха пред прозореца, от който се разкриваше прекрасна гледка, докато Ан се бореше с тапата на шампанското. Засмя се нервно, когато тя изскочи и течността забълбука навън, после внимателно напълни трите красиви кристални чаши.

— Да вдигнем тост — каза Кери.

— Добра идея — съгласи се Сара.

Двете с Ан вдигнаха чашите си и изчакаха Кери да произнесе тоста.

— За нас — каза тя. — Нека всички наши мечти се сбъднат.

— Чудесно — каза Ан.

Отпуснаха се на плюшените, невероятно меки канапета, отпиваха от шампанското, водеха неангажиращ разговор и съзнателно избягваха всякакви лични теми. В това време Мънк отнесе багажа им горе в стаите. На Кери още й се гадеше леко, така че пийна само глътка от шампанското.

Мънк се появи десет минути по-късно с поднос, отрупан с предястия. Докато той поставяше ленените салфетки на ниската масичка, Кери чу да се затваря някаква врата. Тя погледна към коридора, който водеше към трапезарията, и видя една жена с черна рокля да влиза в кухнята.

— Пристигнаха камериерките — съобщи тя на Сара.

— Хапни си едно от тези канапета с краставица — настоя Ан. Тя току-що бе изяла изящно оформената хапка. — Много са вкусни.

Кери не искаше да каже на двете жени, че не се чувства добре, и определено нямаше намерение да си признае, че й е прилошало от пътуването в колата.

— Непременно — съгласи се тя. Лапна миниатюрния сандвич и го глътна почти без да го дъвче. — Хубав е.

Не можеше да се принуди да изяде още един и започна да й се повдига още повече, докато гледаше как Ан изяде две хапки със сьомга и няколко с краставица, а Сара погълна два пъти повече.

След минути всички се запрозяваха. Мънк забеляза това.

— Ако ме последвате, дами, ще ви покажа стаите ви — каза той и се наведе да светне една от настолните лампи. Слънцето вече залязваше и стаята се бе изпълнила със сенки.

— Толкова ми се доспа — каза Ан.

— Сигурно е от планинския въздух — предположи Сара. — И аз се чувствам доста сънена.