Джули Гарууд - Бавно изгаряне

— О, помислих си, че…

— Какво си помисли?

Нямаше да му обяснява.

— Защо не се е обадила на мен? Току-що й оставих съобщение за срещата с роднините. Тя спомена ли го?

— Да. Искаше да ти кажа колко съжалява, че не са били по-гостоприемни.

Кейт се засмя.

— Гостоприемни? Това е типично в неин стил. Сигурно си мисли, че те биха се държали по-мило, ако им предложех нещо за пиене.

— Не я подценявай, Кейт. Под русата коса има достатъчно мозък. Чуй ме добре. Тя ще разбие много сърца.

— Тревожа се за нея. Прекалено е доверчива.

— Искаш да бъде по-цинична ли?

— Като мен?

— Ти не си цинична. Ти си уплашена.

— От какво съм уплашена?

— От мен.

— Ха! — Това беше интелигентен и добре обмислен отговор. — Защо не ми каза, че се обажда Изабел?

Той се ухили.

— Не исках.

— Защо?

— Беше ми прекалено забавно да те гледам как се ядосваш.

Толкова лесна ли е за разгадаване? Кейт направи грешката, като опита да блъфира, за да се измъкне от неловката ситуация.

— Защо да се ядосвам?

— Помисли, че си говоря с някоя приятелка.

Добре, сбърка, като попита. Беше по-добре да не казва нищо.

— Не го отричаш?

— Щеше ли да ми повярваш, ако отричах?

— Не.

— Тогава няма да опитвам.

Твърдо решена да не му обръща внимание, тя се взря през прозореца и опита да се наслади на пейзажа. Тесният път, по който се движеха, се виеше между колаж от цветове. Подминаха стара, изоставена сергия за плодове, след няколко минути се появи езеро с тъмна като мастило вода.

— Знаеш ли кое ми е много интересно? — попита той. — Това, че продължаваш да настояваш, че нощта, която прекарахме заедно в Бостън, е грешка.

— Точно така, грешка е. И няма да се повтори. Обстоятелствата бяха необикновени, но сега всичко си е пак на място…

— На място ли му викаш на всичко това?

Кейт трябваше да го изчака да спре да се смее, преди да продължи:

— Очевидно трябва отново да обясня действията си.

Той изстена.

— Нали няма пак да ми изнесеш същата лекция? — Дилън започваше да я вбесява.

— Нужно ли е да го правя?

— Струва ми се, че ти харесва да я изнасяш — отвърна той. И преди тя да го прекъсне, добави: — Това, което ми се струва интересно, е, че ти не искаш да те докосвам, но когато си помисли, че говоря с гадже, веднага побесня. Това е противоречие, не мислиш ли?

Тя трябваше да спре да се оправдава.

— На теб ти харесва да флиртуваш — каза Кейт. — Нямам нищо против. Но също така знаеш, че една връзка с мен ще е истинска катастрофа. Накрая ти ще си отидеш у дома и ще се чувстваш ужасно, ако си ме наранил, ако ти си сложил край, а аз ще се чувствам ужасно, ако аз съм те наранила, ако аз съм сложила край, просто не си струва.

— Този път забрави да споменеш Джордан.

Почти не на себе си, тя попита:

— Какво означава този път?

— Предния път, когато ми обясняваше, че помежду ни не може да има връзка, първата причина, която ми посочи, беше Джордан.

— Казвала съм го и преди?

— Общо взето.

Това напълно я съкруши.

— Тогава не е нужно да го правя отново, нали? Ценя приятелството на Джордан… Споменах ли това?

— И още как. Каза ми, че не искаш да стане неловко.

Сега той й говореше почти като на малко дете.

— Значи си ме слушал и разбираш позицията ми?

— Да — каза той. — И съм съгласен с теб. Лоша идея е да имаме връзка.

Трябваше да се чувства облекчена, че той се съгласи с нея, и да, наистина беше облекчена, но не се държеше логично. Проблемът бе, че не знае какво да направи.

Изтощение и стрес. Основателни причини да се държи толкова противоречиво.

— Имам право на това.

— Моля?

Супер. Беше в по-лошо състояние, отколкото подозираше. Сега изричаше мислите си на глас.

— Стресирана съм, имам право да бъда стресирана и знаеш ли защо? — Тя избърза и продължи, преди той да каже нещо: — Някой се опитва да ме убие.

— Кейти…

— Уморена съм. Откакто се прибрах вкъщи от Бостън, се чувствам като боксова круша. Мисля, че е време аз да надяна ръкавиците.

Той кимна одобрително.

— Радвам се да го чуя. Стига да знаеш как да се боксираш.

Пътуваха няколко минути в тишина, после тя попита:

— Защо не мога да използвам телефона си?

— Може би прекалявам с предохранителните мерки, но когато чух, че Джакман може да е намесен и вероятно е намесен в тази история, реших, че не трябва да поемаме никакви рискове. Мобилните телефони са лесни за проследяване, а с подходящото оборудване разговорите могат да се подслушват също като при нормалните телефони.