Джули Гарууд - Бавно изгаряне

Кейт продължаваше да крещи срещу слушалката, когато Дилън се върна в колата. Той разбра, че тя не говори с никого, защото държеше телефона пред себе си с опъната ръка и му крещеше нечленоразделно.

— Кейт, чуй ме… — Не успя да продължи.

— Тя ми сменя панделките. Можеш ли да си представиш? Разправя на хората, че е собственик на компанията ми. Заемът… онзи заем… тя е знаела за заема, който майка ми… трябва да е жена му.

Беше така ядосана, че трепереше и говореше толкова бързо, че Дилън различи единствено думите „панделка“ и „невестулка“.

— Трябва да ме изслушаш — настоя той. — Забрави за панделката…

— Няма да забравя за моята панделка. Веднага ще се обадя на адвокат, ще я закова тази малка невестулка. Как смее той… и тя… да ми сменят панделката? Искала цикламено. Можеш ли да си представиш…

Докато говореше, размахваше телефона си. Дилън избегна удара веднъж, после грабна телефона от ръката й и го постави върху таблото.

Пак се опита да привлече вниманието й.

— Кейт…

Тя не спираше.

— Мислиш ли, че кредитният инспектор от банката също е в играта? Ако е той, ще отиде в затвора заедно с невестулката. Как смеят да…

Той хвана лицето й с длани и я принуди да го погледне.

— Кейт. — Не извика името й, но го изрече доста силно. Успя да привлече вниманието й. — Имаш много по-големи проблеми от панделката.

Пусна я, облегна се назад и я изчака да се успокои. Думите му най-после проникнаха през мъглата на гнева й и тя толкова се смути от ненормалното си поведение, че се извини.

— Съжалявам. Не трябваше да крещя. Просто ми дойде като шок. Опитват се да ми откраднат компанията… тези подли…

Той бързо я прекъсна, преди тя отново да набере скорост.

— Но ти няма да им позволиш.

— Няма, прав си. Няма да им позволя. — Тя най-после се овладя.

— Готова ли си да ме изслушаш?

— Да, готова съм. Какво ти каза Нейт?

— Братовчедите ти са големи отрепки. Брайс е натрупал огромен дълг, който ще тежи на жена му, когато той умре. Има цироза и докторите не му дават повече от шест месеца.

— Не се изненадвам — каза тя. — Наистина има вид на умиращ.

— Той е само на трийсет и пет и вече е съсипал черния си дроб с пиене.

Дилън премина на Юън. Кейт не се изненада от разказа за избухливия му характер. Юън беше способен да излезе от релси и при най-малката провокация.

— А Роджър е комарджията в семейството.

— Да — кимна тя, — В записа Комптън каза, че Роджър е пропилял на хазарт четиристотин хиляди. Това със сигурност е преувеличено.

— Не, съвсем точно е. А очевидно това не го е спряло. Сега дължи на един лихвар още седемстотин хиляди.

— Не — прошепна тя. — Сигурен ли си? Седемстотин? Това е лудост. Кейт поклати глава. — Нищо чудно, че се разплака.

— Още не си чула лошата новина. Роджър е заел парите от Джони Джакман. А той е много опасен. Има невероятни връзки и освен това е с репутация, която трябва да пази. Той ще си получи парите по един или друг начин.

— Говориш, сякаш го познаваш.

— Не съм се запознавал с него, но съм чувал доста. Федералните ще са много доволни от такъв развой. От доста време се опитват да го пипнат. Нейт не може повече да ги държи настрана. Той има нужда от тях. Ние също.

— Какво следва?

— Да те опазим жива.

— Искам да се прибера вкъщи — прошепна тя.

Той губеше търпение с нея, но я разбираше.

— Знаеш, че не може да си отидеш.

Тя не опита да спори.

— Колко време?

— Зависи.

— Не трябваше да приемам парите. Не ги исках. Но после ги чух да казват онези ужасни неща за моето семейство… особено за майка ми, и реших да отвърна на удара. Най-добрият вариант ми се стори да взема парите.

— Нищо нямаше да се промени и да не ги беше приела. Този, който иска да те премахне, няма да рискува ти да промениш решението си. Залогът е прекалено висок.

— Значи всичко, което ми се случва, е свързано с тези пари?

— Трябва да приемем, че е свързано с парите. Чу какво каза Комптън. Той е променил завещанието си преди известно време, но според датата на видеото, е записал обръщението си едва преди няколко седмици. Тъй като експлозията се е случила след записа на обръщението, въпросът е кой е знаел за него?

— Видя колко шокирани и възмутени са братята, а Ванеса изглеждаше направо слисана.

— Вярно. Така че или един от тях е голям актьор, или е замесен играч, за когото не подозираме.

Кейт не искаше да остава в Савана през нощта. Много обичаше този град, но тъй като роднините й се намираха в него, беше твърдо решена да се махне възможно най-далеч.