Джули Гарууд - Бавно изгаряне

— Каза ми, че Джакман давал заеми срещу висока лихва. Той дали е в състояние да проследи телефона ми?

— Той е много повече от обикновен лихвар и дори и да не може сам да го стори, познава хора, които да го научат как се прави.

Този Джакман й звучеше като чудовище. Побиха я тръпки.

— Казал ли си на някого къде ще прекараме нощта?

— На никого. Мислех да се отправим към Чарлстън, ще намеря някой хотел там, може би в покрайнините.

— Колкото по-близо до Силвър Спрингс, толкова по-добре за мен.

— Ще трябва да решим какво да правим утре. Не можем да се върнем в Савана.

— Така е, не можем — съгласи се тя. — Но докато не подпиша документите…

Хотелът беше препълнен, но Дилън успя да уреди чудесна стая — и то без да показва служебната си значка, доколкото видя Кейт. Тя чакаше в другия край на фоайето и наблюдаваше съблазнителя в действие. На рецепцията дежуреше млада жена и Дилън веднага стана господин Чаровен. Отне му по-малко от пет минути да я накара да се изчерви и да му подаде ключа за стаята. Кейт се запита дали жената не му е дала и телефонния си номер.

Стаята беше приятно обзаведена и просторна, с великолепна гледка към океана. Имаше две отделни, много широки легла, които камериерките бяха приготвили за спане.

Щом пиколото си тръгна, Кейт попита Дилън:

— Какво обеща на онази жена, за да получиш тази чудесна стая?

— Не мога да ти издавам търговските си тайни — каза той. Разкопча чантата си за костюми и окачи дрехите си в гардероба.

Кейт се подсмихна.

— Просто не можеш да се сдържиш, нали?

Помисли си, че не я е чул. Дилън влезе в банята, остави тоалетните си принадлежности на мраморния плот и извика:

— Това място е огромно. Какво не мога да се сдържа?

Значи я слушаше.

— Това ти е в природата. Мисля, че си бил роден с този… талант. Сега, като се замисля, всички братя Бюканън го имате. Трябва да ви е генетично заложен — добави тя.

Той стоеше на прага и я гледаше.

— Имам много таланти, краставичке.

— Така е.

— С кой съм бил роден?

Тя съжали, че е започнала този разговор, защото сега нямаше да я остави на мира.

— Както тигърът не може да не бъде на ивици, така и ти не можеш да не флиртуваш. Няма проблем — добави бързо тя. — Караш всяка жена да се чувства специална. Това е дарба.

— Дарба, а?

Не успя да определи дали е доволен или подразнен от коментара й.

— Да, точно така. Кое легло си избираш? — попита тя с надеждата да смени темата.

— Това до вратата. Струва ми се, че одобряваш тази дарба.

Да я одобрява? Едва ли.

— Разбирам я — поясни тя. — Не ме озадачава.

— Значи ако започна да те свалям или да флиртувам, или нещо от тоя род, ти мислиш, че го правя…

— Няма да се впечатля въобще. Вече имам имунитет спрямо теб, Дилън.

Боже, щеше ли да й се подиграе заради това?

— Радвам се да го чуя — каза провлечено той. Отчаяно желаеща да промени темата, тя взе чантичката си с гримове, пижамата и халата.

— Ще си взема душ и ще лягам.

— Няма проблем.

Погледна часовника на нощното шкафче и се изненада колко е късно. Вярно, че бяха спрели да вечерят — явно там се бяха забавили повече, отколкото й се стори. …

Когато минаваше край него, тя добави:

— Дълъг ден беше. — Стори й се, че той каза нещо, затова се обърна и попита: — Моля?

— Да, добре.

Тя наклони глава.

— Какво…

Той бързо се приближи до нея. Ръката му се озова на тила й, а устните му — върху нейните.

Дори не й хрумна да го избута или да се дръпне. Усети иглички да се спускат по цялото й тяло чак до върховете на пръстите.

Тъкмо се канеше да обвие ръце около врата му, когато той се отдръпна назад. Сърцето й биеше бясно, не можеше да си поеме дъх, а Дилън изглеждаше напълно спокоен. Протегна се зад нея и бутна вратата на банята да я отвори. Тя не помръдна.

— Защо го направи?

— Защо те целунах ли?

— Да.

— Не ме ли помоли ти? — Очите му блестяха дяволито.

— Не, разбира се. Не съм те молила.

Той я побутна леко, за да я накара да тръгне към банята.

— Мога да се закълна, че те чух.

Кейт зърна доволната му усмивка, преди той да се отдалечи.

Тя затвори вратата, заключи я и остави несесера си на плота. Имаше две мивки. Избра тази, която е по-близо до стената и се опита да не мисли за целувката, докато вадеше четката си за зъби и другите тоалетни принадлежности.

Погледна се в огледалото и изстена мислено. Изглеждаше ужасно. Косата й висеше безформена около лицето, сенките под очите й бяха станали още по-дълбоки. А той я беше целунал. Това трябва да ти покаже нещо, каза си тя. Дилън или имаше много ниски стандарти, или е готов да сваля всяка жена, както и да изглежда.