Мариус Габриел - Седмата луна

— Аз няма да я убия. Ще получиш дъщеря си. Обаче ще я бележа.

— Не. Вече достатъчно я наранихте, генерале. Джай Хан я погледна гневно.

— Махай се!

— Махни се, Франсин — каза и Сакура. — Нека направи каквото иска. Нали затова дойдох тук.

— Не е достатъчно, че съжалява! — изкрещя Джай Хан. — Сега ще изпиша мое име върху нейно лице. Трябва да спомня всеки път като види се в огледало.

— Няма да ви позволя да направите това — все така тихо каза Франсин.

— Никой не ми казва какво да правя! — викна побеснелият Джай Хан, удари Франсин с юмрук в корема и тя се свлече на земята.

Джай Хан я прекрачи и викна нещо на хората си. Двама от тях, ухилени, се затичаха към Сакура и я сграбчиха за ръцете. Стиснаха я така, че да не може да помръдне. Джай Хан направи крачка напред и доближи ножа до лицето на Сакура.

— Ще спомняш мен — каза той свирепо. — Всеки път, когато видиш се в огледало. Всеки път, когато те погледне мъж.

Сакура бе затворила очи. Отметнаха главата й назад. Побелялото й лице не помръдна под надвисналото стоманено острие.

Франсин с усилие се надигна и с треперещи ръце залови Джай Хан за колана. Дръпна го с все сила и благодарение на това усилие успя да се изправи. Набитият генерал пък насмалко не изгуби равновесие.

Внезапно Мънро забеляза, че е успяла да вземе автоматичния колт на Клайв и го стиска с нежната си ръка. В следващия момент опря дулото му до ухото на Джай Хан и изсъска:

— Спри!

Джай Хан застина. Извъртя очи, за да види Франсин, но не се осмели да извърне глава.

— Нухуан, ти — мъртва — тихо каза генералът.

— Ти ще си мъртвият — прошепна му Франсин. — Пусни ножа.

Пръстите на Джай Хан се разтвориха. Ножът падна на земята. Двамата мъже, които държаха Сакура, ги гледаха изумено.

Франсин все още не можеше да си поеме дъх от удара и за да не падне, продължаваше да се държи за колана на Джай Хан.

— Кажи им да я пуснат!

— Госпожо Лорънс, мислех, че сте умна. Това, което правите, е тъпо — обади се Макфадън.

— Кажи им да я пуснат. Говоря сериозно. Иначе ще убия скъпия ти генерал още сега. — Гласът й трепереше, обаче бе изпълнен със стомана.

Макфадън каза няколко думи на лаоски. Войниците пуснаха Сакура и отстъпиха. Мънро веднага я подхвана. Тя се отпусна върху него и измъченият й поглед се насочи към Франсин.

Франсин все така притискаше пистолета до ухото на Джай Хан.

— Сакура постъпи зле, Джай Хан — каза тя уморено. Но не е виновна за това. Нямаше нито баща, нито майка. Сега обаче има майка.

Настъпи мълчание. Във вятъра над месестите зелени бананови листа се долови шумът на самолетен двигател. Въпреки пистолета, опрян до черепа му, Джай Хан вдигна глава, за да види какво става зад плътната зелена завеса.

Макфадън също бе вперил поглед в небето. В дима се появи черен силует, наподобяващ насекомо. Небесата внезапно се изпълниха с трещенето на тежка картечница. Макфадън приклекна и изкрещя:

— Т-28 се връщат! Укрийте се!

Джай Хан блъсна Франсин с лакът и се затича към колибата. Хората му го последваха.

— Бягайте! — изкрещя Мънро и повлече Сакура.

— Франсин! — викна Клайв, хвана я за ръката и затичаха зад Мънро и Сакура. Банановата горичка се изпълни с десетки други бягащи фигури.

Бомбардировачите Т-28 се приближаваха. Трясъкът на двигателите им изпълваше небето. А те бяха съвсем незащитени, далеч от всякакво укритие. Нима бяха дошли толкова отдалеч, за да загинат точно тук?

Иззад дърветата проблесна ослепителна мълния и цяла редица палмови къщи полетяха във въздуха. Франсин усети как ударната вълна се устремява към нея — изкореняваше дърветата и събаряше хората, сякаш бяха кибритени клечки. Стори й се, че я блъска камион. Падна на земята, изтъркаля се няколко метра и спря едва когато се удари в едно дърво. Приседна, като гледаше глуповато лепкавите зелени банани, размазали се по тялото й. Опита се да си поеме дъх и да се изправи. Успя само да се навдигне на колене. Не видя Клайв. Не знаеше дали Клей и Сакура са успели да се укрият в някое убежище.

Небето бе разкъсано от друг взрив. Тя видя как във въздуха се издигна ламаринена плоскост, върху която бе изобразен червен кръст — лечебницата бе станала жертва на пряко попадение. Ламарината падна сред банановите дървета. От небето падна с глух удар и човешко тяло, почти съвсем до нея. Заваляха и отломки. Тя се притисна до някаква стена. Човекът, стоварил се от небето, бе без глава. От шията му бликаха силни струи кръв.