Мариус Габриел - Седмата луна

— Нухуан.

— Генерал Джай Хан. — Тя притисна длани и направи дълбок поклон.

— Донесе ли парите?

— В колата са, генерале.

— Колата къде?

— До бараката на Червения кръст.

Джай Хан даде някаква заповед и двама от хората му се затичаха към колата. Той огледа Франсин от глава до пети, като продължаваше да се хили като тигър.

— Ти прекрасна дама, а аз си мислех, стара и белокоса. — С движение на пръстите си се опита да изобрази бръчки.

— Вече не съм млада, генерале.

— Ти млада! — възрази й той и се заля от смях. Дори не погледна към Сакура. — Ти — силна. Може би помогнеш на Джай Хан да бие комунистите?

— Джай Хан едва ли се нуждае от помощта на жени — отвърна Франсин с мила усмивка.

— Лаос харесва ли ти?

— Лаос е много красива страна — отвърна Франсин.

Той кимна.

— Да. Много красива.

На пагоните си имаше генералски звезди, но останалото от униформата и личността му бе подвеждащо обикновено.

— Когато разбием комунисти, Лаос стане велика нация.

Хората му се върнаха с алуминиевите куфари. Той даде още една заповед. Хората му се опитаха да отворят куфарите, но не можаха да се справят със сложните ключалки.

— Позволете ми — предложи услугите си Мънро и отвори двата куфара. Джай Хан хвърли кратък поглед върху дебелите пачки банкноти и каза:

— Добре. Ти — умна жена, нухуан. После се извърна към Сакура.

— А сега ред на Сакура да плаща.

До този момент Мънро бе наблюдавал Джай Хан с възхищение. Дребният наперен генерал бе запазил усмивката си, въпреки че едва ли не половината армия на Виетконг се бе разположила на съседния хълм. Човекът излъчваше характер и воля. Видя обаче как Джай Хан погледна Сакура. Тя не отмести поглед. Очите й и устата й не разкриваха нищо. Пулсът на Мънро внезапно се ускори.

Видя как Джай Хан замахна с ръка и зашлеви Сакура с все сила по лицето.

Ръката на Мънро вече бе стиснала дръжката на колта в якето му, но друга ръка стисна неговата като стоманени клещи. Бе Макфадън.

— Не се прави на идиот — изсъска той. — Ако досега сте все още живи, дължите го само на късмета си. От удара Сакура се олюля и насмалко не падна. С усилие се изправи и отново погледна Джай Хан в лицето.

— Кучка! Курва! — Той я зашлеви отново по другата страна и тя пак се олюля. От полузаздравялата рана на ухото й потече кръв.

Франсин се опита да направи крачка напред, но Клайв не й позволи. Тримата военни на масата наблюдаваха ставащото с безизразни лица. Единствено пръстите на старата жена продължиха да мърдат като паяци и да мачкат лепкавия ориз.

Сакура пак се изправи пред Джай Хан. Дишаше учестено.

Той пак я удари и този път Сакура падна на колене.

Главата й се люшна и косата й закри лицето й. Бавно тя успя отново да се изправи, този път със затворени очи. Сякаш в кошмарен сън, Мънро видя как от лицето й, между носа и ухото, започна да се стича кръв и да кваси ризата й. Върху скулата й имаше дълбока рана. Джай Хан носеше тежък златен пръстен, който бе пробил триъгълна рана в плътта й.

Джай Хан отново я удари по другата страна на лицето. Сакура се завъртя като парцалена кукла и безсилно се строполи на земята. До този момент не бе издала и звук, но сега започна тихо да стене и пръстите й задращиха пръстта. Мънро разбра, че тя се опитва пак да се изправи. В пълно мълчание всички проследиха как тя се мъчи да коленичи. Кръвта от лицето й се стичаше върху земята.

Джай Хан разтриваше кокалчетата на ръцете си, въртеше златния си пръстен и не откъсваше поглед от нея.

„Моля те, не се изправяй — помоли я мислено изпълненият с болка Мънро. — Моля те, не се изправяй.“ Не можеше да разбере дали упоритият й отказ да остане просната на земята впечатлява Джай Хан, или го озверява още повече.

Измъчената Сакура накара тялото си да й се подчини. Като се олюляваше, успя да се изправи на колене. С рязко движение Джай Хан я сграбчи за косата и я изправи на крака. След това размаха пръст пред лицето й и изкрещя.

— Аз ти вярвах! Аз ти вярвах! Аз ти вярвах!

— Много съжалявам. — Всички чуха шепота й. Устата й бе пълна с кръв. — Много съжалявам.

— Съжалението не е достатъчно. — Джай Хан извади сгъваем нож. — Сега ще платиш.

Кръвта на Мънро се вледени. Сърцето му спря да бие. Дробовете му се изпразниха от въздух. Франсин внезапно тръгна напред и преди да успеят да й попречат, заслони с тялото си Сакура и застана пред ножа на Джай Хан. — Не — тихо каза тя.

На лицето на Джай Хан се появи свирепа усмивка.