Мариус Габриел - Седмата луна

Отправиха се към Макфадън. Той бе запалил малка пура, кръстосал крак върху крак. В знак на приветствие пусна облак дим и не си направи труда да стане.

— Голям кеф е да гледаш шайка хайдуци да се преструват, че търчат за здраве, докато пищовите им ги удрят по ташаците. Мънро, тези шутове откъде ги събра? Да не са останките от виетнамската ти дружина?

— Някои — да. Къде е Туон?

— Зает е — отсече лаконично Макфадън. — Сядайте. Франсин и Мънро седнаха на пейката. Макфадън се извърна към тях. Очите му се опитаха да срещнат погледа на Франсин.

— Госпожо Лорънс, кажете ми, че ми носите един красив и тлъст чек.

— Не — отвърна му тя.

— Разговаряли сте със Сакура. — Думите му бяха констатация, не въпрос.

— Да.

— Значи знаете каква е работата

— Това, което Сакура е извършила, е било направено по принуда — каза Франсин спокойно. — Бащата на нейното дете й го отнел и тя била принудена да направи това, което той поискал от нея. Цялата работа е била скроена от французина. Той е взел парите и после ги е предал на съучастниците си. Парите ги няма. Не са у нея и никога не са били у нея. Безсмислено е да правите зло на нея или на детето й. С това няма да си върнете нито долар.

Макфадън продължи да дими с пурата си, докато изучаваше Франсин.

— Аз не искам пари от вас. Дъщеря ви ги иска.

— Не ми е дъщеря.

— На Рикар казала, че ви е дъщеря.

— Не съм виновна за заблужденията й.

— Но това е възможно, нали?

— Не.

— Нищо не е невъзможно, госпожо Лорънс. — Макфадън я погледна. — Не може да не сте направили кръвни проби.

— Направих — отвърна неохотно Франсин.

— Не ме дръжте в напрежение.

— Кръвните групи съответствуват.

— Ами да — каза Макфадън и се изкашля. Изглеждаше удовлетворен от отговора.

— Обаче групата е нулева — добави Франсин. — Това е най-често срещаната кръвна група. Съвпадението не може да се приеме за доказателство.

— Сакура вероятно има спомени за вас от детството си.

— Тя не си спомня нищо — отвърна Франсин. — Не си спомня родителите си. Не си спомня коя е самата тя.

— Днес съществуват много действени средства за освежаване на паметта — каза Макфадън. — Искате ли да й помогнем?

— Тя не си спомня нищо, майоре, защото няма какво да си спомня. Не е мое дете. Нещата са съвършено прости.

— Не са чак толкова прости, госпожо Лорънс — отвърна тихо Макфадън. — Повярвайте ми, не са. Защо заплащате престоя й в клиниката? Защо възложихте на Мънро да проучи коя е? Защо се безпокоите да не й сторим зло? Истината е, че не искате да рискувате.

— Не съм приела Сакура като своя дъщеря — повтори твърдо Франсин.

Макфадън си поигра с пурата си и се вгледа в дима с присвити очи.

— Ще сгреша ли, ако кажа, че сте шокирана? Едва ли е особено удоволствие да разбереш, че отдавна изчезналото ти дете търгува с хероин, лъже и краде. Обаче това е истината, нали? — Макфадън отново захапа пурата и бръкна в джоба си. — Да не забравя, нося снимка на детето с молба да й я предадете.

Подаде снимката на Франсин. На черно-бялата фотография се виждаше трупа на малко дете. Бе цялото обгорено от напалм. От обгорялото телце стърчаха остатъци от крайници.

Франсин усети как започва да й се гади.

— Вие сте болен човек — тихо каза Мънро.

На лицето на Макфадън се появи едва забележима усмивка.

— Извинявайте. Обърках снимките. Ето тази, която трябваше да ви дам.

Хвърли в скута на Франсин друга снимка. Тя с усилие я обърна. На нея се виждаше малко момченце с къса тъмна коса. Бе седнало на земята, вперило разтревожен поглед в обектива. От двете му страни, подобно на рамка, го обграждаха краката на военен в камуфлажна униформа.

— Всъщност добре е да й покажете и двете снимки — каза Макфадън. — Един вид, да знае какво може да му се случи.

— Тези крака в ботуши на снимката май са твоите? — тихо каза Мънро. — Познах ли?

— Да, моите са — каза Макфадън и погледна Мънро подигравателно.

Франсин погледна Макфадън с отвращение.

— Майоре, нима това е начинът на работа на ЦРУ?

— Тя открадна пари от моите колеги и вие сте виновна за това.

— Откъде накъде ме замесвате във вашата престъпна дейност?

На Макфадън разговорът очевидно му бе забавен.

— Детето ви открадна пари, които САЩ използуваха във военната си дейност в Югоизточна Азия. Парите, които то открадна, бяха предназначени за борба с комунизма. Това днес се смята за престъпление.

— Виж какво, Макфадън, я по-добре ни спести тези патриотични фъшкии — тихо каза Мънро.