Предаването на митинга ставаше от някакъв огромен площад. Речите на ораторите биваха прекъсвани от шумни възгласи, свирене с уста, викове: „Долу учените, които работят за война! Ще защитим Боб! Ще отстояваме мира! НЕ на атомните и водородните бомби!“
— Това е по-силно от водородните бомби — каза Крам.
… Двата автомобила един след друг се скриха зад брезентовата шатра. Двамата с Крам гледахме известно време след тях. После аз отидох в бара.
На масичката в ъгъла седеше Робърт Скот и си пийваше лимонада. Тананикаше си някаква песничка и пишеше нещо на лист хартия.
— А, Уилям, салют! — извика той весело. Настроението му беше великолепно. — Знаете ли какво изчислих сега? Може да се създаде такава система на изпробване на водородните бомби, която ще бъде напълно сигурна. Просто не съществува алгоритъм, по който би могло да се наруши тази система. Стопроцентова сигурност!
Пресуших пълна чаша уиски и отидох при него.
— Я ми покажи тази система…
— Ето. Само че вие не сте математик и няма да разберете нищо.
— Все ще се оправя.
— Аз ще ви обясня. Да предположим, че в този блок има взривател, който се привежда в действие от известна група електрически импулси…
Взех изписания с формули лист и го смачках в юмрука си.
Робърт Скот вдигна към мен учуден поглед.
— Аз не бях ви обяснил още…
— Всичко ми е ясно.
Сграбчих Скот и рязко го вдигнах от стола. Облещените му очи бяха пълни с ужас.
— Уилям, какво правите… Ами че аз… Наистина, недейте… Аз само…
— Пале такова, ти разбираш ли какво направи?
— Нищо лошо… На мен просто ми възложиха…
— Ами ако ти бяха възложили да изчислиш как най-добре да убиеш майка си? — промълвих аз, притискайки Скот до стената. Изпитвах неудържимо желание да го удуша.
Скот яростно разтърси главата си.
— Не… не… не… — злобно повтаряше той.
— А добре ли е да помагаш да убиват милиони други майки?
В миг той се отскубна, завря се в ъгъла и закрещя:
— Какво сте се заяли с мен? Аз съм само математик. Решавам задачи, и толкова. Нямам никакво отношение към бомбите. Дори не знам какво представляват!
Погледнах с презрение това безнадеждно същество, заплюх го и тръгнах към стаята си да си приготвя багажа.
© 1961 Анатолий Днепров
© 1985 Донка Станкова, превод от руски
Анатолий Днепров
Полосатый Боб, 1961
Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2007
Редакция: Mandor, 2009 (#)
Издание:
Анатолий Днепров. Глиненият бог
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1985
Съставител: Д-р Димитър Пеев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Редактор: Ася Къдрева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректор: Ани Иванова
Пророки. М., „Знание“, 1971
Пурпурная мумия, изд. „Детская литература“, М., 1965
Глиняный бог, изд. „Детская литература“, М., 1969
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3144]
Последна редакция: 2009-05-13 23:15:32
Ейч-бомба — съкратено название на водородна бомба. Бел.пр.