Анатолий Днепров - Глиненият бог

— Как попаднахте тук? — попита тя, едва мърдайки устни.

— Това не е чак толкова важно, мадам. Мен повече ме интересува какво правите вие тук?

— Аз… Аз…

— Моля ви да седнете — заповядах аз, сочейки с дулото на пистолета малката метална табуретка.

Тя седна покорно, като не сваляше от мен безцветните си облещени очи.

— Вие сама ли ще ми разкажете всичко поред, мадам, или трябва да ви подсещам с въпроси?

— Какво ви е нужно?

— Откъде във водопровода, който снабдява вашия отряд с вода, идва алкалната основа?

Тя хвърли бърз поглед вдясно. Видях монтирана в стената метална цистерна, на която беше написано с големи червени букви: KOH.

— Аха, калиева основа, нали? И много ли от нея трябва да се прибавя към водата, за да не се вкаменят вашите жертви?

— Пе-хаш трябва да бъде четири и пет десети — дрезгаво отговори тя.

— Е, а какво ще стане, ако изключим алкалната основа?

Тя не отговори нищо, а само засъска злобно.

— Да, сега ние ще направим точно това — казах аз. — Моля да станете и да вървите пред мен.

Айнциг странешком отиде до цистерната с алкалната основа и започна бавно да завъртва крана.

— По-силно, по-силно! Във водата не бива да попадне нито капка алкална основа! — изкомандувах аз.

Тя затегна крана с всичка сила.

— Това ли е всичко?

— Не, не е всичко — казах аз, наблюдавайки втренчено посивялото й лице.

— Какво друго още?

— А къде е съдът с катализатора, който вие добавяте в питейната вода, за да може в организма да се извършва заместването на въглерода със силиций?

Тя мълчеше.

— Фрау Айнциг, имате един-единствен шанс да смекчите малко своята съдба. Добре разбирате, че сега нито „Уестърн биокемикал“, нито „Хемише централ“ ще ви помогнат. Вас ще ви съдят новите местни власти. Къде е катализаторът и как се вкарва той в питейната вода?

Лицето й посиня от злоба и страх. Тя бавно заотстъпва покрай стената, като не сваляше очи от пистолета. Бавно обиколихме цялото кръгло помещение и спряхме до продълговата полица, затворена с метален капак.

— Ето тук е.

— Отваряйте.

— Нямам ключ.

— Мадам, не ме принуждавайте да прибягвам до сила. Не обичам да се държа грубо с жените, дори с такива като вас.

— Дегенерат… — шепнеше тя.

— За вас също има название.

Айнциг измъкна ключа от нагръдния джоб на престилката си и отключи полицата. Вътре в един ред бяха подредени дванадесет резервоарчета от тъмножълто стъкло, от които тънки стъклени тръбички отиваха до водопроводните кранове.

— Охо! Точно дванадесет. Защо толкова много? Аха, разбирам. В зависимост от това, с кого сте се подготвяли да правите своя мръсен експеримент, сте напълвали съответната цистерничка с катализатор. Чрез водата вие държахте в ръцете си всички сътрудници на института, нали?

— Много сте съобразителен, Мюрдал — процеди тя, поокопитила се от първия пристъп на страх. — Какво трябва да направя сега?

— Сега разкажете коя цистерничка за кого е предназначена.

— Това не знам.

— Жалко. Впрочем не е трудно да се досети човек. Всички са пълни с разтвор с изключение на една. Кой е този късметлия, кого сте пощадили?

— Не знам. Не съм ги пълнила аз.

— Виж ти! Пък аз мислех, че това е ваше задължение. И така, къде отива тръбата от празната цистерна?

— Казвам ви, че не знам.

— Но аз знам, мадам Айнциг. Тя отива в апартамента на доктор Грабер и вероятно във вашия…

Зъбите на Айнциг лъснаха, тя искаше да изобрази нещо като усмивка.

— Лъжете се, мистър Мюрдал…

— Ще видим. Освободете крайната цистерничка и прелейте течността в празната.

Лицето й отново се изкриви от ужас.

— Няма да направя това — изсъска тя.

— Значи съм отгатнал. Виждате ли? А вие се смятахте за най-умна от всички. Изпълнете това, което ви наредих.

— Не! — изписка тя.

— Тогава аз ще го направя.

— Няма да ви позволя! Аз… Аз…

Тя скочи от мястото си, като мълния прекоси залата и се скри зад вратата, през която преди малко бях влязъл.

— Стойте! Стойте! — завиках аз.

Но беше късно. Чух как тя се спъна и загромоли от огромната височина надолу.

Излишно беше да се стреля. Отдолу се дочу глух удар. После настъпи мъртва тишина. Разбрах, че с нея е свършено.

Върнах се при полицата с тъмножълтите съдове, откачих един от тях от крана и прелях съдържанието в празната цистерничка. Счупих с дръжката на пистолета останалите съдове и течността с отровния еликсир се изля на пода.

Сега ми оставаше само да чакам.