Анатолий Днепров - Глиненият бог

Всичко това бе някакво бълнуване, но мисълта, че това бълнуване е близко до реалността, ме караше да изпадам в непоносим ужас.

За миг се унасях в сън и започваше да ми се струва, че ръцете и краката ми вече натежават, че не мога да ги помръдна, че се превръщам в каменно същество, лишено от човешки чувства. Тогава скачах от леглото си и се взирах в непрогледната тъмнина.

Това бе страшна нощ. Унесох се едва когато небето на изток порозовя.

Но не успях да поспя. Някой безцеремонно ме раздруса за рамото. Отворих очи и видях пред себе си Ханс, лаборанта на доктор Шварц, но не с бяла престилка, както в лабораторията, а с офицерска униформа на германската армия. Той стоеше посред стаята, широко разкрачил крака. Фуражката му бе леко килната назад и под козирката злобно бляскаха малките му остри очи.

— Хайде, мосю, стига си къртил! — нахално извика той.

Без да проговоря, започнах да се обличам. Мълчахме няколко минути.

— Ех, че ден бе вчерашният! — изкикоти се той. — Просто прелест! Че иначе в тая дупка човек може да се шашне от скука.

Чувствуваше се, че няма търпение да се похвали. Но аз продължавах да мълча, като се мъчех да разбера какво ме очаква след малко.

— Чернокожите кретени искаха да надхитрят доктор Грабер! Ще имат да вземат!

„Кого имаше предвид той?“

— Но ние им дадохме да разберат. Искахме да изпозастреляме всичките като зайци. Не стана! Както винаги, старецът излезе по-умен от всички нас.

— Че защо не ги изпозастреляхте?

— Те са почти три пъти повече от нас и също са въоръжени. Ще успеем — добави той. — А засега ще ни свършат работа за опити.

— Малко ли най-различни отвратителни опити сте направили тук — измърморих аз. — А сега какво трябва да правя?

— Старецът нареди да те заведа при него!

„Сигурно след малко ще започне всичко — реших аз. — Но няма да им се дам ей така!“

Този път лицето на Грабер нямаше онзи самодоволен израз, както по-рано. Напротив, то изглеждаше угрижено и разтревожено. Устните му бяха плътно стиснати. Веждите навъсени. Той седна делово зад бюрото и сложи пред себе си лист хартия. После се обърна към мен с безизразен глас:

— Мюрдал, имате шансове да се срещнете с вашите приятели.

Трепнах от изненада.

— Ще занесете на техния командир ето това.

Той ми подаде листа.

„Изоставяме тази територия. Завинаги напускаме вашата страна. Но за това ни е необходима помощ. Трябва да се натовари на камиони имуществото и оборудването на института. Ще са необходими десет носачи. Гарантираме свободата и безопасността на всички ваши хора, ако захвърлите оръжието и помогнете на института да се евакуира.“

Трескаво преценявах кое е накарало Грабер така неочаквано да промени начина си на действие. Какво е замислил?

— Значи, не ви харесва тук? — запитах иронично.

— Не ни харесва. Ставайте и тръгвайте.

— Ами ако не отида?

Той сви рамене пренебрежително.

— Толкова по-зле за вас и за вашите приятели.

— А защо не изпратите при моите другари ваш човек?

— Защото вие по-добре ще можете да ги убедите да приемат моите условия. Вие много добре знаете какво ги очаква, ако не се съгласят. Ще им разкажете за това. Много убедително ще им разкажете за това. Вървете!

До вратите, които водеха за изпитателния полигон, и после до вратите за оазиса на яркочервените палми ме заведе Ханс. Озърнах се, но не видях нито един човек. Часовите също не се виждаха. До водната кула стояха три камиона и една цистерна за вода. Наоколо бе пусто и безлюдно.

— Кажи им, че там са две хиляди волта — Ханс кимна към жицата над стената. — Доктор Шварц ще приема оръжието им. Той дежури в кухнята с картечница. Ще излизат ей от тази врата. Тук аз допълнително ще ги проверявам — добави той мрачно.

В градината не се виждаше жив човек и аз тръгнах както ми дойде, в източна посока, като заобикалях лехите с каменната растителност. Вълнувах се много в очакване на срещата с непознати за мен другари. Слънцето беше в зенита и почти нямаше сенки. Мръснооранжевият листак се сливаше с цвета на пясъка и само под палмите падаха малки кръгли сенки.

Когато заобикалях една палма, изведнъж почувствувах, че нечии яки ръце ме обгърнаха през раменете и ме събориха на земята. След миг видях над себе си черно лице със свирепи очи. Човекът, който ме повали, извика тихичко нещо на непознат език. След няколко секунди над мен се наведоха още няколко чернокожи и неочаквано сред тях се показа познато за мен лице.