Сюзън Джонсън - Грешница

— Най-добре е да си намериш някой лорд, който се интересува от коне, Чел, и така ще можеш хем да останеш при конете, хем да имаш съпруг — предложи Колин.

— Не бих искал да го намериш до следващия сезон — рязко се намеси баща й. Макар да не го признаваше, графът бе доволен от оттеглянето на епископ Хетфийлд.

— Сейнт Джон притежава най-добрата конюшня в Англия — ентусиазирано продължи Колин. — Ако успееш да го направиш свой съпруг, Чел, ще бъде чудесна сделка.

Внезапно в стаята стана толкова тихо, че се чу пращенето на дърветата в камината.

— Какво толкова казах? — учуди се Колин, смутен от рязката промяна на настроението и разтревожено огледа лицата на останалите.

Челси пребледня, сякаш бе видяла призрак, а Дънкан и баща й се гледаха намръщено един друг.

— Сейнт Джон е един развратник и негодник, синко — бавно изрече графът — и затова не е подходящ съпруг за сестра ти.

— А и освен това той няма намерение да се жени — промърмори Дънкан.

„Ала това не пречи да е най-желаният мъж в Англия, въпреки лошата му слава“ — помисли си девойката. Сега вече знаеше на какво се дължи тя. Напрегна цялата си воля, за да пропъди спомена за предизвикателната му усмивка, горещите целувки, усещането за тялото му върху нейното, екстаза, породен от умелите му милувки. Този мъж бе най-привлекателният млад херцог в Англия. При тази мисъл по гърба й полазиха тръпки.

— А какво ще кажете за Бонхем? — отново предложи Колин. — Неговите коне също печелят в надбягванията. Освен това живее с майка си, редовно ходи на църква, дори по време на състезанията.

Челси се изкиска като си представи, че може да се омъжи за добродушния и мил Били Бонхем. Той бе деликатен и честен младеж, внимателен с майка си и по-малката си сестра, почитан в неговата енория, но бе непоносимо скучен.

— Ако майка му му заповяда, ще се разведе с мен, преди да е изтекъл медения месец — засмя се Челси.

— Смятам, че доста ще се замисли, преди да изпълни заповедите на майка си — съзаклятнически й намигна Дънкан, — ала все пак накрая сигурно ще се подчини.

— И тогава аз ще бъда опозорена завинаги. Разбираш ли, папа, не искам да приличам на другите млади момичета. Не искам да се омъжвам по сметка, не искам да бъда стока за продан, а освен това едва ли бих понесла задължението да се преобличам по четири пъти на ден. Предпочитам да остана тук, да водя сметките на имението и да се грижа за теб и момчетата.

— Ние всички ще останем с теб, папа — въодушевено се провикна Колин. — Дънкан винаги е казвал, че никога няма да се ожени за дъщерята на някой новобогаташ собственик на пивоварна. А Нейл дори не пие бира. Аз също нямам намерение да се женя. Защо ни са жени, когато Челси се грижи така добре за всички ни?

— Ще видим дали и след една година ще мислиш по същия начин, хлапе — закачливо се ухили Дънкан, — макар че си прав за брака.

— Нима искате да кажете, че докато съм жив няма да се отърва от вас? — засмя се графът.

— Ще трябва да се примириш с мисълта, че нашата кръвна връзка е по-силна от всичко.

Челси изпрати въздушна целувка на баща си.

— Като говорим за нашето сплотено семейство, къде изчезна Нейл? — намеси се Дънкан и лениво се протегна. И той, подобно на херцог Сет, почти не бе спал през изминалата нощ.

— Отиде да види как е Тън и да му даде вечерния тоник. — Обикновено вечер по време на надбягванията на конете се даваше усилващ тоник от бренди, топла вода и малц.

— Значи утре Тън отново ще участва в надбягването? — попита Челси.

— Да, но ще го язди Чифи. Има отлични шансове да победи.

— Колко пари са ти необходими, папа, за да върнеш всичките си дългове?

Въпреки че Челси водеше сметките, баща й винаги отделяше парите за залаганията от разходите за домакинството.

Графът не бързаше с отговора и Дънкан нетърпеливо се обади:

— Кажи й. Ако Тън спечели, ще можеш да платиш по-голямата част от дълговете.

— Осемдесет хиляди.

Челси усети как кръвта се отдръпва от лицето й. Опита се да прикрие вълнението си, но когато заговори гласът й леко трепереше:

— Възможно ли е в Нюмаркет да се спечелят толкова много пари, че да изплатиш тези осемдесет хиляди?

— Ако Тън излезе на първо място, ще мога.

— А след това ще можем да го продадем много изгодно — добави Дънкан. — Миналият месец О’Донъл получи тридесет хиляди за един от неговите коне.

— Не знаех, че имате намерение да продавате Тън. — Всъщност знаеше, защото всички коне в имението на Фергюсън се отглеждаха за продан, но предполагаше, че ще изчакат още една година с продажбата на тригодишния Тън.