Сюзън Джонсън - Чист грях

„Не ми се вярва повечето жени да се интересуват особено от разговорите с него“ — помисли Флора, докато съзерцаваше красивото му мощно тяло. Дори така, отпуснат върху стола си, с кръстосани глезени, той беше живото въплъщение на дивата сила. А и тази вечер до слуха й бяха достигнали достатъчно приказки, за да разбере, че той наистина ценеше жените — но не като събеседнички.

— Не по-голяма рядкост от съпружеската вярност.

Веждите му се вдигнаха леко.

— Никой досега не е имал дързостта така директно да намекне за брака ми. Моите изневери ли имате предвид или тези на Изолда?

Усмивката му беше момчешка.

— Татко каза, че сте французин.

— Това извинява ли ме? Но аз съм наполовина французин, както несъмнено сте разбрала, следователно имам по-малко оправдания от Изолда. Тя очевидно предпочита именията на барон Лакретел в Париж и Ница пред моя дом тук.

— Както виждам не страдате от разбито сърце.

Той се разсмя.

— Ясно, че не познавате Изолда.

— Защо тогава се оженихте за нея?

Адам я погледна за миг над ръба на чашата, която точно беше надигнал към устните си.

— Не може да сте толкова наивна — отвърна тихо той и изпразни на един дъх чашата си.

— Простете. Това не е моя работа.

— Сигурен съм, че не е.

Топлината в очите и гласа му беше изчезнала. Припомнянето на причината, поради която се беше оженил за Изолда, винаги му беше неприятно.

— Не съм се чувствала така неловко от години — каза Флора, гласът й се беше превърнал в шепот.

Черните му очи се впиха в нейните, невероятната жизнена енергия, която се излъчваше от тях почти я хипнотизираше, след това той отмести поглед и усмивката му се появи отново.

— Как бихте могла да знаете, скъпа, за особеностите на нашия брак? А сега ми разкажете за първите си впечатления от „Света София“.

— Беше рано сутринта — започна Флора, облекчена, че той така снизходително беше отминал грешката й. — Слънцето тъкмо започваше да се издига над…

— Елате да танцуваме — предложи внезапно Адам и стана от стола си. — Това е любимият ми валс — продължи той, като че до този момент не бяха говорили за нещо съвсем различно.

Протегна ръка и хвана дланта й в своята.

— Пък и ми се искаше — поколеба се за миг, преди да продължи — да ви взема в обятията си.

Адам се усмихна.

— Виждате колко внимателно подбирам думите си.

И той лекичко я дръпна, за да се изправи.

— Имайки предвид последния скандал в живота ми, тази вечер поведението ми е възможно най-доброто.

— Мен скандалите не ме притесняват.

Тя застана съвсем близо до него, ръцете й все още бяха в неговите.

Тънките му устни, само на няколко сантиметра от нейните, се извиха в искрена, леко игрива усмивка.

— Така си и мислех.

— Човек, пътувал колкото мен, постепенно свиква с голямото разнообразие в представите на различните хора за това, кое е добро.

Тя повдигна за момент голите си рамене, фината дантела на деколтето й се набра леко.

— Ако скандалите ме притесняваха — прошепна полуусмихната тя, — никога нямаше да стъпя извън пределите на Англия.

— А вие го направихте.

— О, да — отвърна Флора.

За момент двамата говореха за съвсем различни неща.

— Това обаче няма да помогне — рече съвсем тихо младият мъж. — Заклех се известно време да не се занимавам с жени.

— Докато заздравеят раните ви ли?

— Причината не е толкова поетична.

Усмихнат така дяволито, той й приличаше на някое закачливо момче.

— Правя преоценка на досегашното си поведение.

— Тогава значи съм пристигнала твърде късно във Вирджиния Сити?

— Твърде късно?

Адам вдигна въпросително едната си вежда.

— За да се възползвам от досегашното ви поведение.

Младият мъж пое дълбоко въздух, защото топлото й тяло беше прекалено близко, а кожата й ухаеше главозамайващо.

— Вие сте една дръзка млада дама, мис Бонам.

— Аз съм на двайсет и шест години, мистър Сер, и съм независима.

— Не съм сигурен, че след брака си с Изолда бих могъл да се заинтересувам от някоя друга своенравна аристократична дама.

— Може да ви накарам да промените мнението си.

Той замислено сведе поглед към лицето й и устните му се разтегнаха в едва доловима усмивка.

— Възможно е.

— Колко мило от ваша страна — отвърна тихо Флора, за да го подразни.

— Повярвайте, любезността е последното, което ме вълнува в този момент, но хората започват да ни гледат. Не бих искал да очерня репутацията ви още през първата ви вечер във Вирджиния Сити. А и наистина харесвам този валс, така че удостоете ме с честта за първия си танц в Монтана.