Бренда Джойс - Виолетов огън

— Хайде да се успокоим. Не си ми казвал да не преподавам. И нямаш право…

— Казвам ти го сега! — изръмжа той.

Тя се изправи. Вече не се интересуваше дали е покрита с чаршафи или не.

— Как смееш! Нямаш право да ми казваш какво да правя!

— Слушай какво, Грейс. И имам право, и искам — извика разярено той.

— Аз съм учителка! — извика тя. — Правя това, на което съм способна.

— Ти си ми любовница.

Тя си пое дъх.

— Не съм твоя собственост.

Той стисна зъби. За щастие не й отвърна, защото и двамата знаеха истината — Грейс му принадлежеше. Той буквално я беше купил за една година напред. Грейс придърпа чаршафа около тялото си.

— Не съм твоя собственост — повтори тя упорито.

— Няма да преподаваш — каза той. — Много е опасно и толкова. Няма да говорим повече по този въпрос.

— Не си честен — изрече глухо тя и сподави бликналите сълзи.

— Не искам да пострадаш, Грейс — отвърна с усилие Рейд.

— Никой няма да ми стори нищо. Аз съм жена. Няма да ми причинят нищо лошо.

— Самозалъгваш се. А аз не искам да споря повече. Приключихме разговора. — Той се обърна, отвори гардероба и посегна към панталоните си.

— Не сме приключили разговора — извика тя.

Той не й обърна внимание, а си извади панталоните.

— Смяташ ли, че наистина ще ме спреш, Рейд?

Той си закопча колана с рязко движение.

— Уредих да откарат майка ти във Фрейзъровата болница в Ню Йорк. Тя е най-модерната в града, а аз съм близък приятел с директора й. За майка ти ще положат специални грижи.

Тя усети мигновено, че той сменя темата. Сега се държеше тактично с нея, но това не я интересуваше. Доброто му държание се бе появило прекалено късно.

— Ще я преместя някъде другаде.

— Уредил съм й лична медицинска сестра.

— Ти ми даде пет хиляди долара, не си ли спомняш?

— Да, дадох ти тези пари — рече той. — Правя всичко това за теб, Грейс. Ще се погрижа за майка ти.

Дали Рейд не се опитваше да я подкупи? Защо му трябваше да я насилва с гази забрана? Защо му трябваше да бъде такъв инат? Решението на проблема се наложи от само себе си. Трябва да бъде толкова непреклонна, колкото е и той — особено, щом като тя е права, а той бърка! Е, добре, ще продължи да преподава. Просто ще трябва да почне да го лъже и да си послужи с измама. На Рейд му направи впечатление ожесточеното й изражение.

— Грейс — предупреди я той, — дори не си помисляй да продължаваш да упорстваш. Няма да отстъпя по този въпрос.

За негова изненада тя се усмихна.

— Добре. Не искам да споря повече с теб.

— Нито пък аз — изрече рязко той. Изведнъж се приближи до нея и я прегърна. Тя още бе наежена от гняв. — Не ми се сърди, Грейс. Само се опитвам да направя най-доброто за теб.

Погледът й се смекчи.

— Знаеш това, нали? — продължи той.

— Да — призна тя и го докосна по бузата. — Наистина го знам.

Той я изгледа и разбра, че е невъзможно да й позволи да преподава.

Тя го изгледа и разбра, че е невъзможно той да я спре.

Той нямаше да й позволи да се изложи на такъв риск. Толкова силно я обичаше.

Тя нямаше да му позволи да властва над нея. А май точно натам вървеше.

Рейд беше влюбен. Следващите няколко дена преминаха сякаш в мъгла. Виждаше и чуваше само Грейс. Трябваше да си заповяда да не й купува прекалено много подаръци, да не протяга прекалено често ръце към нея и да не я поваля много пъти в тяхното голямо легло с балдахин. Но му бе твърде трудно да се удържа. Обичаше да гледа усмивката й и да слуша смеха й. Неочаквано стана лесно да я прави щастлива. Грейс не му се съпротивляваше повече. Той усещаше, че тя му се бе покорила.

Още държеше в себе си дванадесеткаратовия жълт диамант.

Страхуваше се да я ухажва прекалено стремително и напористо. Беше успял да я накара да се влюби в него. Спокойно можеше да твърди това не само заради начина, по който тя отвръщаше на ласките му в леглото, но и заради усмивките, които тя му отправяше. Заради погледа й, който той долавяше върху себе си, докато тя го наблюдаваше скришом. Обаче реши да изчака още малко, преди отново да й направи предложение за брак.

В началото той изпитваше леко подозрение, докато те прекарваха времето си в правене на любов в приятните утрини и ходеха на разточителни пикници следобед. Грейс беше отстъпила прекалено лесно. Това просто не й беше присъщо. Но след това той се сети, че досега трябва да е разбрал, че никога не бива да очаква Грейс да постъпва като другите жени и че тя винаги ще се държи непредсказуемо.