Бренда Джойс - Виолетов огън

— Браг го няма тук — изрече някой със задоволство. Ужасената и вцепенена Грейс разпозна в говорещия шерифа Форд.

— Казах ти, че е в бара — отговори друг.

— Здрасти, момиче — Форд се ухили и показа пожълтелите си зъби.

Грейс нямаше сили да помръдне.

— Аз ще я хвана — Роулинс си проби път и се запъти без усмивка към нея.

Грейс нададе ужасен вик, завъртя се силно и блъсна силно прозореца, който беше леко отворен. Те се намираха на втория етаж. Под нея имаше наклонен дъсчен покрив, а по-нататък нямаше нищо друго, освен прашната улица. Тя изпадна в паника и прехвърли единия си бял крак над перваза, но ръцете на Роулинс я уловиха и издърпаха обратно. Грейс изпищя.

Той й удари един силен шамар по лицето, за да я накара да замълчи.

— Затваряй си устата, учителко.

Грейс едва усети болката, когато той я помъкна за кръста по пода като чувал с картофи. Започна да се извива и да се гърчи, и зарита с крака, като се мъчеше да се освободи.

— Проклета малка котка — отбеляза някой.

— Приятелка на негрите — процеди Роулинс.

— Не знам — изрече неспокойно един младежки глас, — тя е жена…

— Тя е една луксозна проститутка янки — изкиска се злорадо Форд и я дръпна силно напред. — Хей, не ти ли се иска да преспиш с нас, учителко? Дали ще издържиш на това, което съм решил да ти сторя? — Той стисна силно гърдите й.

Грейс се наведе над ръката му и впи зъбите си в нея с всички сили.

Той нададе рев от болка, вдигна я право нагоре и я удари с такава сила с опакото на ръката си, че и се привидяха звездички, а след това пълна тъмнина обви съзнанието й.

Той не издаваше звук.

Конете пред него затрополиха на север от Начез.

Рейд тичаше безшумно и с лекота. Кръвта му кипеше от ярост и го удряше в главата. С вътрешното си зрение виждаше едно и също — как измъкват Грейс по нощница от хотела и я хвърлят на гърба на нечий кон. Тя не помръдва и изглежда безжизнена.

Тази вечер жадуваше за кръв.

Носеше се с леки и големи стъпки въпреки ботушите си, които не бяха пригодени за тичане. Държеше в ръце пистолета на Джордж. Тичаше безшумно така, както се бе научил в детството си, когато бе стоял с часове навън под тексаското слънце и както го бе учил баща му метисът. Нито една клонка не изпращя под краката му. Не прошумоля и един лист. Беше тъмно, но той не се спъна. От години не беше тичал така, всъщност от войната насам. Тогава той бе преследваният. А сега беше ловецът.

Той чу, че спират, чу гласовете им. Те бяха възбудени, гневни и спореха помежду си. Пот обля тялото му. Панталоните и ризата залепнаха за кожата му. Той спря и се сви зад храстите. Погледна да види какво става в сечището. Гледката накара всеки мускул в тялото му да се втвърди. За пръв път той издаде звук — рязко и приглушено вдишване.

Грейс лежеше на земята на ръцете и коленете си и разтърсваше замаяно глава. Дългата й коса се беше разпиляла навсякъде около нея. Форд се наведе от гърба на коня и с едно светкавично движение скъса нощницата й. Мъжете замлъкнаха. Гледката ги бе зашеметила. След това някой наруши мълчанието.

— Исусе Христе — ахна някой. — Вижте краката й.

— И циците.

Форд се засмя. Звукът отекна надалеч в нощта. Роулинс скочи на земята и изправи Грейс на крака, а после я притегли плътно до себе си. Ухили се и стисна грубо гърдите й. Отвори уста да каже нещо. Думите му така и не се чуха.

Ножът се заби отзад в шията му. Той се вцепени, отвори широко очи и рухна на земята.

— Бягай, Грейс — извика Рейд, изправи се и се показа пред тях, после почна да стреля. Човекът, който стоеше най-близо до Грейс, падна, преди да успее да направи някакво движение.

Грейс се обърка. Реагира твърде бавно. Закъсня много с опита си да избяга. Край Рейд изсвистяха няколко куршума. Той се опита да им отвърне. Видя, че Форд посяга да я хване и се завъртя, за да го застреля. Отклони поглед от бъркотията, която настана след изстрелите. Тъкмо когато натискаше спусъка, го одраска един куршум и той пропусна целта си.

Форд задърпа Грейс настрана. Държеше я пред себе си и крещеше на всички да спрат да стрелят. Хората му, които се бяха изпокрили зад скали и дървета, се подчиниха. Рейд се облегна на един дъб. Не обръщаше внимание на горещата струйка кръв на хълбока си. Гледаше как Форд държи Грейс и копнееше отново да почне да раздава смърт:

— Хванах малкото ти момиче, Браг — изкрещя Форд. — Хвърли си оръжието или ще направя дупка в хубавата й бяла кожа.

От слепоочието на Рейд потече пот, която навлезе в лявото му око. Усещаше, че ще загуби контрол и ще полудее при гледката на голата и уязвима Грейс.