Бренда Джойс - Виолетов огън

— Искам да ти благодаря. На теб и на Джордж. Ако не бяхте дошли… — гласът му заглъхна. Обзе го чувство за вина. Не сполучи да помогне на Грейс, когато тя имаше най-голяма нужда от него. Фарис и Кенеди бяха героите, не той.

— Няма защо да ми благодариш — каза Алън. — Знаеш колко много обичам Грейс и колко държа на държавното образование. Но ако не беше Фарис, нямаше да разбера какво става.

— Все пак — настоя упорито Рийд, — ти едва си се възстановил от неотдавнашния побой. Благодаря ти.

Алън кимна рязко.

Погледът на Рейд го пронизваше.

— Знаеше ли, че тя преподава?

— Да. — Въпреки че видя разгневеното изражение на Рейд, Алън продължи. — Опитах се за я спра, но ти познаваш Грейс. Когато си науми нещо, никой не може да я спре. Тя ме накара да обещая, че няма да ти казвам.

Рейд изруга.

— Разкажи ми всичко, Алън. Искам да знам всичко, което е станало, докато ме нямаше.

— Грейс… — смъмри я Хариет.

Грейс изгледа решително Хариет, а после устреми поглед покрай нея към Рейд, който спеше на леглото. Лицето му беше загубило обичайния си цвят, бе прекалено бледен. Тя се втрещи. Забърза към него. Седна на ръба на леглото, до бедрото му. И без да се интересува дали някой я гледа, го погали по бузата и по гъстата коса. Той се размърда леко.

Сърцето й се сви. Той беше най-храбрият мъж, когото познаваше. Сведе лицето си и го целуна нежно по устните.

Гледаше как клепките му примигват, ъгълчетата на устата му се извиват в лека усмивка, а лицето му се обръща към нея. Той примижа.

— Грейс?

— Тук съм — промълви тя и докосна отново бузата му. Той изпълни с лицето си дланта й и затвори очи. Когато ги отвори, сънливостта вече бе изчезнала от погледа му.

— Добре ли си?

— Аз ли? — Тя опита да се засмее тихо, но не успя. — Добре съм. За теб се безпокоя, не за себе си.

Погледът му стана строг.

— Можеха да те убият.

— Не мислеха да ме убиват — изрече тя с цялото си спокойствие, на което беше способна.

— По дяволите — извика той, посегна и сграбчи ръката й. Движението го накара да потрепери от болка, но я стискаше сякаш със стоманени пръсти. — Ти ме излъга, Грейс!

— Прости ми. — Тя потрепери и го погали отново по косата. — Много съжалявам! — Личеше й, че страда.

Реакцията й като че ли смекчи гнева му.

— Как можа да ме излъжеш?

— Много ми беше трудно — изрече глухо тя. В очите й блеснаха сълзи.

Той затвори очи, като я видя, че тя му отстъпва.

— О, Рейд — извика тя и го прегърна силно. — Заради мен едва не те убиха.

„По-късно“, помисли си той, докато я държеше внимателно в прегръдките си. „Ще намерим изход от този проблем по-късно.“ Засега му стигаше, че са живи и са заедно.

Няколко дни по-късно Рейд лежеше в кревата и се изтягаше.

Чу стъпки и мигновено легна по очи, отвърна лицето си от вратата и затвори очи. Още в първия миг се досети, че стъпките са на Грейс. Усмихна се, когато чу, че вратата се отваря, но изличи веднага усмивката от лицето си.

— Рейд? — Гласът й бе колеблив, сякаш не е сигурна дали иска да го събуди.

Той простена леко.

Усети, че тя оставя подноса и се приближава. Рейд си помисли, че е голям късметлия, защото тя не го завари долу на разсъмване, когато той търсеше нещо за четене. В края на краищата беше прекарал три дена в леглото и знаеше, че ако не е тя, ще полудее. Простена отново и се обърна, за да я погледне, като примигна, сякаш се е събудил току-що.

Усмивката й бе толкова нежна и сърдечна, че той затаи дъх.

Тя се доближи и тутакси докосна челото му, търсейки признаци на някаква несъществуваща треска. Вчера той имаше само лека температура, но изпълнените с любов грижи на Грейс и постоянното й безпокойство за него го накараха да прецени, че си струва да остане още в леглото. Единственото му оплакване беше, че Хариет отказва да й разреши да го изтрие с гъба в банята. Когато й предложи това, Хариет се ужаси и възкликна, че и без това се приказва достатъчно по адрес на тях двамата и че докато те възстановяват здравето си при нея, тук няма да има никакви срамни сцени! И добави категорично: „Надявам се, че ще се ожениш за нея, и то скоро.“

— Изглеждаш все по-добре с всеки изминал ден — каза Грейс и седна до него.

Той въздъхна.

— Благодарение на твоите грижи. Знаеш това.

— Знам, че умееш да ласкаеш.

— Нима?

— Доста добре те познавам.

Те се усмихнаха. На Рейд му се прииска да я притегни в обятията си и да я целува, докато и двамата останат без дъх. Посегна към нея.

— Ела тук.