Бренда Джойс - Виолетов огън

Тя се противопостави.

— Трябва да си почиваш, Рейд.

— Не искам да си почивам. Искам теб.

Тя поклати глава, но се усмихна.

— Само ти, Рейд, можеш да лежиш болен и ранен в легло и да искаш…

Думите й заглъхнаха, а тя се изчерви.

— И да искам какво? — закачи я той.

— Не мисля, че трябва да произнасям тези думи — изрече тя нежно.

Той докосна ръката й.

— Тогава аз ще ги кажа. Искам да се любя с теб, Грейс. — Той чу собствените си думи — да се любя. По-лесно му беше да изрече тези думи, отколкото това, което наистина искаше да каже. Искам да те обичам, Грейс. Наистина те обичам. Позволи ми да те обичам. Остани завинаги с мен. Омъжи се за мен.

Скоро. Скоро ще й направи ново предложение.

Рейд се стараеше да не мисли много за това, че смъртта го е подминала на косъм или че Грейс го е излъгала. Начинът, по който се грижеше за него сега, караше всички събития да изглеждат като сън… кошмарен сън. Тя беше толкова внимателна, толкова сърдечна, толкова нежна. Той си даваше сметка, че с грижите си за него тя му се извинява по най-добрия възможен начин. Много му харесваха вниманието и грижите й. А когато се оженят, е, какво пък, ще имат достатъчно време да се занимават с нейната склонност да си създава постоянно неприятности. Освен това, тя със сигурност ще бъде доста заета с гледането на децата им…

Неочаквано изпита обезпокоителното чувство, че дори децата няма да отклонят Грейс от неистовия й стремеж да промени света. Усмихна се от немай-къде. Как е възможно да си представя Грейс по някакъв друг начин? Слава богу, има безопасни учителски места, в нормални градове, където призрачни нощни конници не заплашват със смърт учителите. Тогава му дойде на ум ужасна мисъл — дори при нормални и спокойни обстоятелства той се обзалагаше, че тя ще намери начин да изпадне в опасна ситуация — и положението няма да е нормално и спокойно за дълго!

Тя прекъсна мислите му.

— Гладен ли си?

— Хъм.

Тя протегна ръка зад него и оправи възглавниците. Той не помръдна и не й помогна. Гърдите й докоснаха леко голата му гръд. Слабините му го заболяха още по-силно.

— Наведи се напред — нареди му тя. Той се подчини с удоволствие. Докато тя се занимаваше с възглавниците зад гърба му, той зарови лице в примамливата цепка на бюста й. Тя ахна, дръпна се и се засмя.

— Още ме боли главата — излъга с жален глас Рейд.

Тя му помогна да седне изправен. Ръцете й се озоваха под мишниците му. Той се сгуши до лицето й и я ухапа.

— Рейд.

— М-м?

— Какво ще правим?

Разтревоженият й глас привлече веднага вниманието му.

— Какво има, Грейси? — Той стисна ръката й.

— Тази сутрин погребаха Роулинс.

Рейд се намръщи. Той отвърна на изпитателния поглед на Грейс. Не беше нужно Грейс да произнася на глас въпросите си. Той ги четеше в очите й.

— Радвам се, че поне не ме осъждаш — каза той. — Най-сетне веднъж да се попиташ как се чувствам.

— Да.

Той я изгледа сериозно.

— Убивал съм и преди, Грейс. Не е приятно, дори когато жертвата е гадина като Роулинс. Онази нощ нямах никакъв избор. Те бяха твърде много, а тяхната омраза и насилие може да породи само смърт и убийство. Трябваше да реагирам светкавично. Ако пак изпадна в подобна ситуация, ще постъпя по същия начин.

Грейс стисна ръката му.

— Страхувам се, Рейд. Много от хората в града са се разгневили! Искат шерифът да те арестува!

Рейд се усмихна леко и присви очи.

— Нека да ме арестуват. С готовност ще отида в ареста.

— Какво искаш да кажеш?

Рейд се засмя мрачно.

— Форд няма да се осмели да ме задържи. Аз съм богат и влиятелен. Моите адвокати не само ще ме освободят, но и ще извадят на показ пред всички какво става в този град и как Форд управлява с насилие и заплахи. Това ще бъде страхотен скандал, сигурен съм. Въпреки че всички са чували подобни новини, въпреки че на хората на Север им е дошло до гуша от проблемите с Юга, уверен съм, че тукашните събития веднага ще се превърнат в главна тема на деня за цялата нация. Това ще бъде краят на Форд. Всичките му постъпки са противозаконни. Ако ме арестува, не само ще изложи на риск кариерата си, но и ще отиде на подсъдимата скамейка.

Грейс въздъхна.

— Не се сетих за това. Толкова се разтревожих при мисълта, че ще те арестуват.

— Форд може да е всякакъв — каза Рейд, — но не е глупак. За съжаление.

— Обичаш ли да пътуваш, Рейд?

Навсякъде около тях чуруликаха птички, а тревата се полюшваше от полъха на ветреца. Слънцето блестеше ярко, а по небето нямаше и следа от облаци. Това ставаше два дни по-късно. Рейд държеше Грейс за ръката. Бяха се отбили в сечището. Грейс носеше кошница за пикник.