Бренда Джойс - Виолетов огън

Следващата сутрин беше повторение на предишния ден. Грейс не успя да издържи. Той закусваше и четеше вестник, без да престава да се държи хладно. Отнасяше се към нея по същия мъчителен начин, както и вчера. Грейс се чувстваше длъжна да разбере какво е правил той снощи. Когато Рейд дойде до леглото, от него не се носеше мирис на евтин парфюм. Не видя и следи от червило по дрехите му, които тя отдели грижливо настрана за перачката. Не можеше да понесе мисълта, че той е прекарал нощта в обятията на друга жена.

— Покер ли игра през нощта?

Той не вдигна очи.

— Да.

Тя спря да говори за миг.

— Спечели ли?

Той зашумя с вестника.

— Не.

— Съжалявам.

Той остави вестника настрани. В погледа му бушуваха пламъци.

— Имаш ли да ми казваш нещо, Грейс?

— Къде беше снощи? — извика тя. — С друга жена ли беше? Погледът му беше крайно неотстъпчив.

— Нямаш право да питаш.

Тя ахна.

— Ти не си ми жена — заяви той, а мускулите на челюстта му се изопнаха. — Само омъжена жена има правото да задава такива въпроси.

Тя не се удържа и лицето й се сгърчи.

— О, по дяволите! — избухна Рейд, стана рязко и прекатури стола си. След това излезе.

Грейс реши, че трябва да си отиде сега, докато бяха в лоши отношения помежду си. Но как именно по тази причина да стори това?

Навън в коридора Рейд се облегна на вратата. Изкушаваше се да влезе вътре и да я вземе в обятията си. Дяволите да я вземат! Тя изобщо му нямаше никакво доверие! Не му вярваше достатъчно, за да се омъжи за него, не му вярваше, че е в състояние да се справи с Форд, не смяташе, че ще стои настрана от проститутките, щом не е с нея! За какъв го мислеше?

Той не се прибра до зазоряване. Този път се върна пиян вкъщи. Беше загубил хиляда долара, но това не го интересуваше. Разбира се, само тя бе виновна, проклетата червенокоса магьосница. Да върви по дяволите, щом не му вярва. Да върви по дяволите, щом отказва да му стане жена. Под въздействието на алкохола болката от отказа се превърна в зейнала пропаст, която заплашваше да го погълне.

Тя спеше на своята страна на леглото. Изглеждаше непоносимо хубава. Беше облечена в ефирната нощница, която той й бе купил. Косата й се спускаше като водопад навсякъде около нея на огненочервени вълни. Внезапно го връхлетяха удивително приятните спомени от деня, в който се завърна от Ню Орлиънс. Господи, колко щастлива беше тя. Приличаше съвсем на малко момиченце на Коледа, което не е в състояние да сдържи възторга си от няколко обикновени подаръка. И той беше щастлив. Тогава бяха невероятно щастливи, а сега са ужасно нещастни.

Желанието заля слабините му, нарасна, измъчваше го. Желаеше я толкова силно, че му се струваше, че ще умре. Но не, нямаше да я докосне. Да пукне, ако й покаже колко много се нуждае от нея и колко силно я желае.

Тя се размърда и се повдигна на лакът.

— Рейд?

Очите й бяха червени и подути. „Аз ли съм й причинил това?“, помисли си той с угризение. Сърцето го заболя силно, но прогони мисълта, че е виновен и трябва да се разкае. Беше й предложил брак, а тя се поколеба и му каза, че трябва да си помисли. Това беше доказателство, че не го обича.

— Рейд!

Той си заповяда да не й обръща внимание, да й обърне гръб и да се съблече. След това реши да не си събува панталоните — проклет да е, щом още я желае! Заповяда си наум да не я докосва, щом се вмъкне в леглото.

— Всичко ли… — тя си пое дъх. Гласът й затрепери. Личеше й, че е готова да избухне в плач.

— Всичко ли е наред?

Той затвори очи и поде борба със себе си. Чу неравномерното й дишане и по-скоро почувства, отколкото видя, че тя се свива на кълбо. Прокле се, когато тя зарида сподавено. Приближи се към нея.

Наведе се със стон и докосна раменете й. Тя ахна и моментално се хвърли в обятията му. Той я прегърна. Тя извика. Той я погали. Тя се притисна към него.

— О, Грейс, дявол да го вземе — изохка той.

Тя стисна силно лицето му.

— Люби се с мен — настоя несдържано тя. — Моля те, Рейд. Устните й се впиха силно в неговите.

Той не удържа на ураганния й напор, омекна и се почувства безвъзвратно погубен.

— Грейс, Грейс…

— О, Рейд — възкликна тя. Събори го по гръб, възседна го и обсипа с целувки лицето, клепките, шията и челюстта му. Сграбчи кичури от косата му и го прикова на място.

— Рейд…

Той затвори очи и изви назад главата си, за да достигне Грейс с устни гърлото му. „Може би“, помисли си той, „може би това ще бъде достатъчно. Само да съм по-търпелив.“