Бренда Джойс - Виолетов огън

Ако не беше тя, той щеше да изостави напълно текущия си бизнеса. Не искаше да се отделя и за миг от нея. Но Грейс беше категорична и неумолима, и настояваше той да посвещава по няколко часа всеки ден на обширните си делови интереси.

— Нали не искаш да те ограбят посред бял ден? — питаше тя с ръце на хълбоците.

— Не, мадам.

Той се усмихна и те си създадоха навик. Всеки ден от десет до два той поддържаше кореспонденцията си и насочваше цялото си внимание към бизнес интересите си. Разбраха се Грейс да обикаля през това време насам-натам из града. Тя винаги се завръщаше с нови покупки — пресни кифли, дантелени ръкавици, камея или фиба. Веднъж дори му донесе подарък — прекрасен пръстен от оникс и злато. Рейд онемя от изненада. Макар да бе получавал и по-рано подаръци от жени, този случай беше различен, защото бе от Грейс. Той остана поразен.

— Харесва ли ти? — попита тя срамежливо.

— Прекрасен е.

— Зная, че ти го купих с твоите пари…

Той я прекъсна, като я сграбчи стремително и прегърна страстно.

— Парите, които ти давам, са твои. Благодаря ти, Грейс. — Искаше да й каже, че я обича, но се страхуваше да разкрие най-съкровените си чувства. Те, разбира се, не се бяха скрили далеч от хорските очи през тези дни. Отдалеч му личеше, че е дълбоко влюбен в нея.

Рейд взе решение. Изпрати телеграма на близките си. В нея им съобщаваше, че той и една позната дама ще пристигнат на петнадесети, след три седмици. Усмихна се при тази мисъл. В рамките на тези двадесет дена ще й направи предложение и Грейс ще го приеме. Това означаваше, че когато се върне вкъщи, ще води и булката си. Не мислеше да се бави с женитбата до пристигането им в ранчото на родителите му. В мига, в който Грейс приеме предложението му, ще я отведе при най-близкия свещеник и ще й надене този пръстен на пръста.

Беше се настанил да поиграе в „Черната пета“ след вечеря. Грейс го бе прогонила навън. Каза му, че й се налага да напише няколко писма и че точно сега няма време да се шляе насам-натам с него. Това му хареса. Искаше тя винаги да мисли само за него. Дори когато Грейс се занимаваше с нещо друго, той искаше да бъде заедно с нея, в съзнанието й… все едно, че Грейс е винаги с него.

Искаше му се да се прибере в хотела и да се люби с нея. Обаче току-що бе спечелил голяма сума, а той вярваше в честната игра. Фарис и другите никак нямаше да му се зарадват, ако ги изостави точно сега. Освен това той и Грейс се бяха любили целия следобед на една поляна до езерцето. Но знаеше, че ако продължи да мисли за това, колкото и да обичаше да играе честно, ще излезе от играта.

— Хей, Рейд! Тука ли си или те няма? — Джордж махна с ръка пред лицето му.

Рейд изруга и отпусна ръка.

— Мислех за нещо друго. Извинявай.

— Защо не се върнеш в любовното си гнездо и не се отървеш от натрапчивите си мисли — или каквото друго там те мъчи. — Той му намигна и го изгледа цинично.

— Хей, слушайте — възкликна силно някой от съседната маса.

Всички до един, включително и Рейд, замълчаха и се вслушаха в нощта. Чуваха се само щурците, едно конско изцвилване и шумът от колелетата на нечий файтон. По дяволите всичко това! Той си дръпна назад стола и се приготви да си тръгва, когато изведнъж прозвуча отчетливо, като ставаше все по-силен, тропотът на приближаващи конски копита. Побиха го ледени тръпки.

Беше късно и имаше само едно възможно обяснение за голямата група ездачи.

Джордж произнесе думите:

— Нощни ездачи.

— Чудя се кой ли клетник са подгонили — промълви някой.

Рейд си мислеше същото. Кипна от възмущение и гняв. Изведнъж забеляза, че всички в бара го гледат. Отново го побиха тръпки като зловещо предчувствие за надвисваща гибел. Не си носеше пистолета, но имаше нож в себе си. Изправи се бавно на крака. Помисли си:

„Нима Форд ще посмее да ме нападне?“

И Джордж се изправи.

— По-добре си върви.

Рейд му се усмихна накриво.

— Нямам намерение да бягам.

Очите на Джордж се ококориха от изненада.

— Глупак! Те не търсят теб! Как можа да й позволиш да направи това, Рейд? Не знаеше ли, че ще се стигне дотук? Роулинс от няколко дни дрънка непрекъснато за твоята малка червенокоска.

— Какво?

— Той се е раздразнил от това, че тя още учи чернилките — каза Джордж. — Раздразнил се е и от това, че тя не се е подчинила на второто му предупреждение. Наистина е ядосан.

Рейд разбра всичко за секунда.

— Тя ги учи?

Искрена симпатия се изписа по лицето на Джордж.

— Не знаеше ли? Тя е организирала нов клас. Те се събират всеки ден от десет до два, Рейд. Като слушах вчера Роулинс, останах с впечатлението, че…