Бренда Джойс - Виолетов огън

— Тя приказва, сякаш е пила само оцет, нали? Но аз съм те виждал и една друга вечер. Тогава се беше нагиздила хубаво и беше сочна като прасковка. Сбъркала си с приятеля си, скъпа — той посегна и я докосна по рамото.

Грейс си пое дъх. Алън застана помежду им.

— Какво ви води насам, шерифе?

Очите на Форд се отделиха неохотно от Грейс. Той погледна Алън.

— Моето приятелче тук много се е разпалило. Мисли си, че ще се разбере с дамата, нали? Но май не е постигнал успех. Мисля да му правя компания, докато обсъдим това — онова.

Той се ухили.

Роулинс, който седеше небрежно на седлото, неочаквано протегна крак и се плъзна на земята. Запъти се към тях.

— И какво искате да обсъдим? — запита с дрезгав глас Алън.

Грейс посегна към Алън и го хвана за ръката. Изви бързо глава, когато Форд се спусна на земята, обви я с ръката си и я притисна към себе си.

— Пусни ме — извика тя и се помъчи да се освободи и да види какво прави Роулинс. Форд я хвана без усилие. Държеше я изотзад. Той бе здрав и як като бик и Грейс скоро спря да му съпротивлява. Сърцето й затуптя толкова силно, че и прималя. Цялото й тяло се обля в пот. Дрехата й залепна за него.

— Тъпи янки, това е последното ми предупреждение — изсъска Роулинс. — Не искаме негърски училища в Начез. — Той удари Алън с юмрук право в строшените ребра. Алън изкрещя падна на колене, докато се държеше за удареното място.

Грейс ахна и поде яростна битка с Форд.

— Ах, ти, проклет грубиян! Пусни ме!

— Господи, обзалагам се, че тя се представя страхотно в леглото на Браг — каза Форд и притисна лице в шията й. Едната от едрите му ръце я хвана за гърдите. Поразената Грейс замръзна на място. Не вярваше, че всичко това е възможно да се случи. Той опипа зърното й и я пусна. Тя хукна към Алън и го прегърна. Роулинс и Форд се качиха на конете си.

— Добре ли си? — извика тя, когато неканените посетители се отдалечиха шумно.

Алън бе застанал на колене.

— Какъв мръсник!

— Алън, има ли ти нещо?

— Можеше и да е по-зле.

Грейс му помогна да се изправи. Той целият се бе изпотил.

— По всяка вероятност Браг ще го убие — заяви мрачно Алън.

— Не! — Грейс обезумя. — Алън, не искам да казваме нищо на Рейд! Моля те!

Алън я погледна опечалено.

— Ох, Грейс.

— Не искам да страда.

Той кимна най-сетне.

Грейс се обърна към децата, които се бяха скупчили уплашено.

— Всичко е наред, тези ужасни хора си отидоха и няма да се върнат днес. Хайде, елате всички! Време е да почваме часа!

Алън сграбчи ръката й.

— Ти си луда, Грейс! Не можеш да продължаваш след това, което ни се случи!

— Някой трябва да им преподава. И докато ти не си официално на работа, аз възнамерявам да правя това.

— Грейс, тези мъже не са малки момчета. Те имат оръжия и камшици. Раняват и убиват хора.

— Забелязах вече. Но аз имам едно предимство. Жена съм. Може и да се отнесат малко грубо с мен, но се съмнявам, че дори Форд ще посмее да ме нарани.

— Не съм съгласен!

— Както и да е, за утре смятам да им подготвя няколко номера. Решила съм да си купя оръжие.

Алън се втренчи в нея.

— Не за да го използвам — каза тя и се изчерви. Алън имаше същото отношение към насилието като нея. — Само ще го нося.

— О, боже — отвърна Алън.

— Не вярвам на очите си — Форд се беше изправил.

— Повярвай им — отвърна с усмивка Рейд. Но в очите му нямаше и искрица смях. Той се беше разгорещил, целият беше просмукан от пот и мръсен. Но човекът, когото той буташе пред себе си, беше още по-мръсен, а също и с доста синини. Едното му око бе посиняло и затворено, устата му бе подута, а по него имаше всякакви рани.

Форд се съвзе и се захили с палци в джобовете си.

— Няма да си тръгнеш, нали, момко?

Рейд насочи пронизителния си поглед към него.

— В никакъв случай. Само си помисли как ще изглеждаш сега в очите на хората, шерифе. Затворникът ти бяга, а сега ти го връщат. Не смяташ ли, че имаш голям късмет?

— И всичко това заради някакъв цветнокож боклук.

— И заради една дама.

Форд само го изгледа.

Рейд се овладя. Не искаше да се сбива с Форд, не и заради Грейс, не и щом искаше да спечели по-голяма победа — да даде моряка под съд и да го осъдят. Ще се въздържи от сблъсък сега, за да спечели войната.

— Довиждане, шерифе.

Форд се засмя.

Навън Рейд кимна на човека от агенцията на Пннкертън, когото бе наел да охранява затворника, после забърза с големи крачки към Стръмната улица. Искаше час по-скоро да се види с Грейс.

Нея я нямаше в тяхната стая и той предположи, че е излязла да пазарува. Надяваше се тя да си купи нещо хубаво и скъпо. Усмихна се при тази мисъл. Беше й донесъл вкъщи няколко подаръка. Сложи ги внимателно на масата. Един от тях беше хубав и скъп. Той си помисли, че вече са достатъчно близки и тя ще го носи. Но може би няма да се съгласи.