Филип Джиан - Нечистота

Еви и приятелите му се бяха съвсем одремали. Андреас предложи да избягат от тази летаргия, от бликащите отвсякъде кърпички, от скръбния шепот, който потайно изпълваше шестстотинте кубически метра на салона, леко ухаещ на „Шин империал“ с дъх на прословутия чай тари сушонг.

От сутрин до вечер Андреас мислеше само за това, мислеше само за секс. Беше се вманиачил на тази тема. Понякога Мишел се оплакваше на Еви — освен, че намираше спермата му за прекалено обилна, цялата работа в крайна сметка й изглеждаше толкова досадна, толкова болезнена за коленете, че се питаше как ще издържи цял живот на подобни практики. Както и да е, имаше и по-лоши неща, много по-страшни, и самоубийството на Патрик бе едно от тези много по-ужасни неща.

Мишел се огледа, после избра по-малкото зло и стана.

Тихи като сенки, тримата се качиха на етажа, като минаха пред пустата кухня, откъдето си взеха бира и няколко парчета сьомга.

Познаваха горе-долу къщата, тъй като родителите им си ходеха на гости. Налагало им се бе да се изтърпяват поне когато старците се запознаваха в салона, осведомяваха се за кариерите си, със смях разкриваха какви данъци плащат и се възторгваха по повод на това, че са съседи, че децата им няма как да не се сприятелят покрай родителите си.

На практика не ставаше точно така. Нямаше много примери за такива приятелства. За Патрик Сторер те бяха най-обикновени тъпанарчета, нищо повече — той завършваше гимназия и не проявяваше никакъв интерес към по-малките, погледът му минаваше над главите им като над ливада с люцерна — освен когато имаше нужда от роб, от някой, който да му свърши черната работа или да шпионира по-голямата му сестра. И в това нямаше нищо чудно. Ето защо нито Еви, нито Андреас, нито Мишел, които се промъкваха към горния етаж, не бяха особено развълнувани от смъртта на приятеля си — той не им беше приятел. Ни най-малко.

Александра Сторер ги беше притиснала в обятията си един след друг и бе заявила, че е трогната от присъствието им, но всичко това били празни приказки, твърдеше Андреас, всичко било комедия и за наказание тази мръсница заслужава да бъде изнасилена незабавно. Еви си представи майката на Патрик завързана за пилон.

Изненадана от думите на Андреас, Мишел вдигна очи към небето, когато стигнаха на площадката, но в общи линии и тя мислеше същото. Каза, че би искала, ако това й се случи някога, да стои в някой ъгъл, да наблюдава как се държат родителите й и да слуша как отговарят на съболезнованията, от чисто любопитство, да ги види как се навеждат и се молят и плямпат над ковчега й.

Стаята на Патрик Сторер гледаше от едната си страна към гората, а от другата към вътрешния двор, където говореха тихо, стояха със сведени глави, отпиваха по малко силен алкохол, за да смелят мрачната новина, която, като поразяваше Александра, поразяваше и цялата общност. Еви затвори щорите, а Андреас се просна на свръхширокото легло и задърпа Мишел, която бе хванал за китката.

След това забързано пъхна ръка в прашките на момичето, което разсеяно се запита дали сега му е времето и дали не е светотатство, като си помислиш, че Патрик още дори не е погребан.

— Ама какви ги измисляш! — въздъхна Андреас. — Какви ги измисляш! Да ме подлудиш ли искаш?

През това време Еви бе замръзнал на място.

Току-що бе открил един куфар от другата страна на леглото. Имаше известен опит с куфарите. Не се чудеше какво има вътре.

Сдържайки дъха си, той коленичи и вдигна капака — куфарът не беше заключен.

Мишел се изправи на лакът и го загледа, докато Андреас си смъкваше гащетата.

— Е, това вече наистина е светотатство — каза тя на Еви, който започваше да рови в нещата на Патрик Сторер. — Да знаеш.

— За какво говориш? — намеси се Андреас. — А? За какво всъщност говориш? Този тип е чукал сестра му месеци наред, а той да няма право да му рови из нещата? Може би трябва да се засрами? Понякога се питам дали си добре. Наистина се питам в ред ли си.

Погребаха Патрик през следващата седмица. Още беше толкова горещо, че след като се изкъпеха в хладните води на някоя река или езеро в околностите, хората изсъхваха за три секунди. Бившият съпруг на Александра Сторер бе дошъл да я подкрепи — навремето за тях много се говореше, тъй като се карали като цигани и дори се биели, така съм чувал — и насаме, и пред хора, и май дори когато била бременна със сина си и имала огромен корем.

Елегантен погребален силует, смело изправен пред ковчега на Патрик — така изглеждаше Александра Сторер. Лицето й бе скрито зад черните очила, зад сенките от тюл и воал, които потръпваха в топлия въздух. Ръцете й бяха голи, носеше и черни чорапи, които привличаха погледите на много от учениците от „Брийанмон“, дошли да изпратят Патрик в последния му път.