Филип Джиан - Навън към себе си

— По дяволите! — изругах.

— Няма нищо. Всичко е наред — промълви тя.

Приседнал на пети и със заклещени между краката юмруци, не можах да се въздържа да не се отдам на кратко съзерцание, досущ като човек, който неволно се спира, за да се полюбува на красотата на света. Първо, не виждах много добре къде са излишните килограми, с които постоянно ни надуваше главата. Вярно, беше доста закръглена, но какво ми пукаше от това? Та нима за мен не беше адски съблазнителна? Виждал ли бях нещо тъй прелестно в някой от всички онези музеи, по които ме бяха мъкнали? Косата й се бе разстлала на възглавницата, гърдите й бяха едри и сочни, ръката й разкопчаваше копчетата на ризата ми, кожата й бе гладка и нежна, кюлотите й — бледорозови, а на краката си носеше къси виолетови чорапки.

Застанах на колене, когато забелязах, че среща известни затруднения с копчетата на панталона ми. Бях доволен от царящия полумрак, тъй като ме гонеше такава ерекция, че се опасявах да не я уплаша. Гледах встрани. После ми хрумна, че тъй, както е заета, моментът е може би най-подходящ. И когато тя дръпна панталона ми надолу, смело се вкопчих в ластика на кюлотите й. Усещах, че косата ми е залепнала за слепоочията. Тя смъкна гащетата ми. Извърших същата операция с нейните. Чу се ново изпукване.

— О, Боже! — изпъшках.

— Стига, не бъди толкова нервен! — успокои ме тя.

— Не съм нервен.

— Напротив, и то доста…

Членът ми се бе вирнал страхотно, кажи-речи, право към тавана. Какво чакаше, за да го награби, вместо да си приказваме дивотии?

— Би трябвало да свалиш това — посъветва ме тя.

И в същия миг бях по гръб, смъквайки дрехите си с такава бързина, сякаш горяха. Накрая събух и чорапите, за да приключа с цялата тази история. После си дадох сметка, че ме гледа все така нежно и с все същата усмивка, която играеше на устните й още от самото начало. Алчно се нахвърлих върху тях. И сега, когато бях вече чисто гол, я притиснах към себе си.

Или по-точно се отърках в тялото й подобно на разгонена змиорка. По-късно, когато щяхме да стигнем до същината на въпроса, нямаше да изпитам такава наслада. Щеше да бъде по-силно, по-буйно и щях да бъде прекалено зает, за да мисля за подобни глупости. Но за момента лежах върху нея, дишайки учестено. В мига, когато кожата ми се притисна о нейната, по цялото ми тяло пробяга продължителна тръпка, която продължи да набира скорост. Простенах, заровил лице в косата й. И като че ли това не ми стигаше, промуших крак между нейните. Инициативата се увенча с пълен успех. Тя ме притисна в обятията си и издаде ханш към слабините ми, смазвайки крака ми в същинско менгеме, което бързо се задвижи напред-назад.

— Мамка му! — промърморих жално аз.

Тя се изви и двамата се обърнахме на една страна. И докато покриваше лицето ми с леки целувки, аз протегнах ръка и сграбчих задника й. Странно, но този жест ми вдъхна увереност, стори ми се достоен за тип, който не е вчерашен и разбира от жени. Мимоходом установих, че не бях приключил с кюлотите й и че въпреки окаяното си състояние — ластикът беше предал богу дух и се гънеше около кръста й като преварен макарон — те все още държаха фронта, макар и с последни сили.

Нямах нищо против да се целуваме, да се опипваме и да си останем така преплетени, но не виждах кой знае каква полза от това и вече едва не се задушавах. А и започваше да се очертава и един сериозен проблем. Бях се търкал о нея толкова енергично и настойчиво, че в крайна сметка тя все пак го взе в ръка, но след като преминаха първите еуфорични пъшкания, почувствах, че надвисва опасност и не ми беше никак до смях. Така че пак поех инициативата и изръмжах измъчено по адрес на кюлотите й, сякаш ми бе дошло до гуша да ми се изпречват на пътя, след което се заех да разреша окончателно въпроса.

И тогава осъзнах колко мизерен, колко жалък, колко блудкав, колко безутешен и каква зловеща пародия е бил животът ми до този момент! Каква мъчителна Голгота бях извървял, докато стигна до тази стая! Какъв досаден, мрачен и скудоумен свят оставях зад себе си! Едва не се разплаках от радост, когато най-сетне смъкнах кюлотите й. Идеше ми да й заявя, че тази нощ я обичам, че обичам и най-незначителния предмет в стаята й, че обичам цялата къща, целия град, цялата страна, целия този шибан свят ведно с всичките му шибани обитатели.

Тя лежеше по гръб с разкрачени и свити като на жаба крака, а аз седях между тях, вперил очарован поглед в цепката й. В сравнение с поничката на Едит нейната бе създадена като че ли за великан. Всъщност всичко у нея ми се струваше огромно, но в положителния смисъл, всичко беше такова, за каквото си бях мечтал — закръглено, тежко, топло и лъщящо… Наврях нос между чатала й, за да я помириша, но за другото ме хвана шубето и се измъкнах от положението с леко изкашляне, като я успокоих с жест, че не е нищо сериозно. Оралните изпълнения не ми бяха много по сърце, особено когато нещата опираха до личното ми участие. Знаех, че го правят, но все пак не трябваше да се прекалява. Накратко, не съжалявах ни най-малко за опита си, макар че само бях прелетял над венериния й хълм — в противен случай нещо щеше да ми липсва! Познавах тази миризма. Двамата с Оли я бяхме преследвали из цялата къща, вдишвайки я с пълни гърди в момента, в който сложехме ръка върху нечии захвърлени пликчета. Наричахме я подлудяващата отрова и през смях уж падахме сразени с пламнали уши и бузи.