Джеръм Джеръм - Трима на бумел

Джордж му обясни, че иска да купи каскет, пътнически каскет, но най-същественото беше да е „хубав каскет“.

Лицето на търговеца помръкна.

— О — възкликна той, — май ме хванахте натясно. Вижте сега, ако бяхте поискали лош каскет, който не струва сложената му цена и не става за друго, освен да си бършете прозорците с него, можеше и да ви го предложа. Но хубав каскет… не, нямаме. Почакайте минутка — продължи той, когато забеляза изписаното върху изразителното лице на Джордж разочарование, — не бързайте толкова. Имам тук един каскет — той отиде до едно чекмедже и го отвори, — не е хубав, но не е и чак толкова лош, колкото повечето, които продавам.

Той го поднесе на дланта си.

— Какво ще кажете за него? — попита той. — Дали ще ви задоволи?

Джордж си го сложи пред огледалото и избра друга реплика от разговорника:

— Става ми, но според вас дали ми отива?

Търговецът се дръпна назад и го измери с оценяващ поглед.

— Честно казано — отговори той, — не мога да твърдя, че ви отива.

Той се обърна към нас двамата с Харис.

— Според мен хубостта на вашия приятел е изплъзваща се — продължи той. — Има я, но не се долавя лесно. По моему с този каскет тя се губи.

Джордж реши, че му стига толкова забавление с този търговец, и каза:

— Добре. Да не изтървем влака. Колко струва?

Търговецът отговори:

— Цената на тоя каскет, господине, според мен двойно по-висока, отколкото той струва, е четири и половина шилинга. Как искате да ви го завия, с амбалажна хартия или с бяла?

Джордж каза, че ще го вземе неопакован, плати четири и половина шилинга в сребро и излезе. Двамата с Харис го последвахме.

На Фенчърч стрийт се спазарихме с файтонджията за пет шилинга. Той отново ни се поклони и помоли да поздравим от негово име австрийския император.

Когато обсъждахме резултата във влака, стигнахме до заключението, че сме загубили с две на едно. Явно разочарован, Джордж изхвърли разговорника през прозореца.

Уверихме се, че багажът и велосипедите ни са натоварени на кораба, и в дванайсет часа поехме с отлива по течението на реката.

Един шотландец се влюбил в млада девойка и решил да я поиска за жена. Отличавал се в особена степен с присъщото на неговия народ благоразумие. Установил бил, че не един многообещаващ в началото брачен съюз завършва с разочарование и объркване заради създадената у младоженката или у младоженеца представа за въображаемите съвършенства на другия. Решил в неговия случай да не допусне рухване на идеалите. Предложението му за женитба придобило следния вид:

— Аз съм бедно момче, Джени, не мога да ти предложа ни пари, ни земя.

— Но ми предлагаш себе си, Дейви!

— Много ми се иска да имам и още нещо, моето момиче. Обаче съм си само един беден дръвник, Джени, и за нищо не ме бива.

— Хайде, хайде, къде по-загубени момчета от теб има, Дейви.

— Не съм виждал, моето момиче, и като си помисля, не ми се и иска да видя.

— По-добре неугледен мъж, Дейви, на когото можеш да се осланяш, отколкото такъв, дето търчи подир фустите, а вкъщи само хока и ругае.

— Не я прави тая сметка, Джени, не заради най-хубавия пуяк хвърчи най-много перушина в градината. Винаги съм търчал подир жените, всеки ще ти го рече, и май няма да ти е лесно с мен.

— Но имаш добро сърце, Дейви! И много ме обичаш. В това съм сигурна.

— Че си ми мила, мила си ми, Джени, макар да не зная докога ще трае тая обич. Иначе не съм лош, докато всичко става по моему и не се ядосам за нещо. Но лесно кипвам, също като татко, ако питаш майка ми, и едва ли ще стана по-добър с годините.

— Ех, че лошо говориш за себе си, Дейви! Ти си честно момче. Познавам те по-добре, отколкото се познаваш ти. Знам, че ще създадеш добър дом за мен.

— Може и така да стане, Джени, но се съмнявам. Както всеки знае, за жената и за децата е добре стопанинът да не налита на чашката, пък аз, подуша ли уиски, отварям гърло като на най-големите сьомги от Лох Тей. Наливай, ако си нямаш работа, пълнене няма.

— Така е, ама си добър, като си трезвен, Дейви.