Джеръм Джеръм - Трима на бумел

Джордж заяви, че това не съвпадало точно с плана му. Предложението му било двамата с Харис да влизаме с него в магазина. Харис с неговия внушителен вид трябвало да го подкрепя, а аз да стоя при вратата, за да викам полицията, ако се наложи. Само при тези условия, уточни той, щял да се реши да предприеме подобно нещо.

Отидохме у Харис и го запознахме с предложението. Той разлисти книжката, поспря на главите, посветени на покупката на обувки и шапки, и каза:

— Ако Джордж каже на някой обущар или шапкар нещата, дето ги пише тук, няма да има нужда от полиция, ще трябва направо да го носим в болницата.

Джордж се ядоса.

— Говориш — каза той, — сякаш съм някое смахнато безочливо хлапе. Аз ще подбирам от по-учтивите и не толкова дразнещи изрази. Ще прескачам по-грубите.

След като се уточнихме окончателно, Харис даде съгласието си и се разбрахме да тръгнем рано сутринта в сряда.

Джордж пристигна във вторник вечерта и спа у Харисови. Решихме, че така е по-добре, и отхвърлихме предложението „двамата с Харис да се отбием да го вземем“. Да се отбиеш да вземеш Джордж сутрин, означава преди всичко да го измъкнеш от леглото и да го раздрусаш здравата, за да го събудиш — само по себе си изтощително занимание, за да ти започва деня с него, след това да му помогнеш да си намери нещата и да довърши прибирането на багажа, а после да го чакаш, докато си изяде закуската. Процедурата е скучна от гледна точка на зрителя и е пълна с отегчителни повторения.

Знаех, че ако спи в Харисовия „Просяшки хан“, ще бъде на крак навреме. Спал съм там и зная какво става. Някъде посред нощ, както ви се струва — макар всъщност да е по-късно, но немного, — се стряскате в първия си сън от нещо като кавалерийска атака в коридора тъкмо пред вашата врата. В полусъбуденото ви съзнание се мяркат крадци, Страшният съд и газова експлозия. Сядате в леглото и се ослушвате напрегнато. Не става нужда да чакате дълго: след миг някаква врата се затръшва буйно и някой или нещо затрополява надолу по стълбите като върху тенекия.

— Нали ти казах! — се чува отвън и тутакси някакъв твърд предмет, глава, ако се съди по кънтежа, се блъска във вратата ви.

През това време вие се мятате бясно из стаята и си търсите дрехите. Нищо не е там, където сте го оставили вечерта, най-важните части от облеклото изобщо липсват, а вън клането, революцията или каквото там става продължава безпрепятствено. Спирате за миг с глава под гардероба, където мислите, че ще откриете пантофите си, и се заслушвате в непрекъснатото отмерено тропане на далечна врата. Жертвата, предполагате, е потърсила убежище там. Очевидно възнамеряват да я измъкнат и да я довършат. Ще успеете ли да се притечете навреме? Тропането спира и един глас, мил и успокоителен с нежната си жаловитост, кротко пита:

— Татко, може ли да стана?

Не чувате какво казва другият глас, но отговорите на първия са:

— Не, това беше само банята… Не, на нея нищо й няма… само се е поизмокрила. Да, мамо, ще им кажа каквото ми казваш. Не, беше съвсем случайно. Лека нощ, татко.

Сетне същият глас закрещява, за да го чуят в някоя далечна част на къщата:

— Качвайте се. Татко каза, че още не е време за ставане.

Пъхате се отново под завивката, лежите и слушате как мъкнат някого нагоре по стълбите, явно против волята му. Разпределението на помещенията в „Просяшки хан“ е внимателно обмислено и стаите за гости са точно под детските стаи. Най-сетне заключавате, че мъкнатият въпреки достойната му съпротива е сложен обратно в леглото. Можете да проследите борбата с голяма достоверност, защото всеки път, когато го хвърлят върху пружината на леглото, креватът, който се намира тъкмо над главата ви, подскача и всеки път, когато жертвата сполучи да се изплъзне, избумтява на пода. След известно време боричкането затихва или може би креватът се разпада и вие се унасяте в сън. Но след миг — или може би така ви се струва — отваряте очи с чувството, че в стаята има някой. Вратата е открехната и четири съсредоточени лица едно над друго се взират във вас, сякаш сте някакво чудо на природата, държано скрито в тази стая. Забелязало, че сте буден, най-горното лице невъзмутимо се прехвърля през другите три, влиза и сяда на леглото в дружелюбна поза.