— И колко ще ми вземете за това? — пита зарадваният купувач.
— Тези неща не са много евтини — отговаря Природата. — Срещу тях ще поискам да живееш скромно, да не гониш светска слава, да водиш живот, изчистен от страсти и низки подбуди.
— Грешите, скъпа лейди — възразява дилетантът. — Мнозина от моите приятели имат вкус, но никой от тях ме е плащал такава цена. Стените в домовете им са украсени с картини; те шумно изразяват възторга си от разни ноктюрни и симфонии; лавиците на библиотеките им са изпълнени с първи издания. И въпреки това те са богати, живеят в разкош и следват модата. Те полагат доста грижи за кесията си, а светското общество е таванът на техните стремежи. Не мога ли и аз да бъда като тях?
— Не търгувам с такава стока — отговаря хладно Природата. — В моя магазин няма място за маймунски наклонности. Културата на твоите приятели е само поза, само следване на поредната мода. Техните приказки са папагалски брътвежи. Разбира се, ти можеш да получиш такава култура — тя струва много евтино. Увлечението по кегли обаче ще ти бъде стократно по-полезно и ще ти донесе далеч по-голямо удоволствие. Моята стока е съвсем друга и аз се страхувам, че напразно си губим времето и двамата.
После влиза младеж и като се изчервява, казва, че се нуждае от любов. Старото майчинско сърце на Природата се стопля, защото тя винаги с радост продава тази стока и обича ония, които идват да я търсят. Тя опира лакти на тезгяха и с усмивка обявява, че може да му предложи тъкмо това, което той търси.
С пресекващ от вълнение глас младежът също бърза да научи цената.
— Не е евтино — обяснява Природата, но в гласа й младежът долавя окуражителни нотки. — Това е най-скъпото нещо в моя магазин.
— Аз съм богат — казва младежът. — Баща ми се е трудил упорито, трупал е пари и ми остави цялото си състояние. Имам сметка в банката, акции, земи и фабрики и съм готов да заплатя всяка разумна цена.
По лицето на Природата минава сянка и тя слага ръка на рамото му.
— Скрий кесията си, момчето ми — казва тя. — Моята цена не е разумна и не се изчислява в злато. Има много магазини, където с удоволствие ще приемат парите ти. Чуй обаче съвета ми, съвета на една стара жена: не ходи там! Стоката, която ще намериш там, само ще те разочарова и ще ти донесе вреда. Тя е евтина, но като всички евтини неща, не заслужава да я купиш. Никой освен глупаците не я купува.
— А каква е цената на твоята стока? — пита младежът.
— Себеотрицание, нежност, сила — отговаря старата дама. — Любов към всичко, което е добро, и омраза към всичко лошо; мъжество, състрадание, самоуважение — ето с какво можеш да си купиш любов. Скрий парите си, млади човече, те може да ти потрябват другаде, но с тях не можеш да купиш стока в моя магазин.
— Според теб в такъв случай аз не съм по-богат и от последния бедняк? — пита младежът.
— За мен не съществуват нито богатството, нито бедността — такива, каквито вие ги разбирате — отговаря Природата. — Тук действителното се обменя срещу действително. Ти искаш моите съкровища, аз искам в замяна ума и сърцето ти. Твоя ум и твоето сърце, момчето ми, искам аз, а не ума и сърцето на баща ти или на някой друг.
— Но откъде да взема това, с което трябва да платя?
— Навлез в живота. Работи, страдай, помагай на другите. Върни се после при мен със спечеленото. Каквото донесеш, за него ще се спазарим.
Дали наистина благата са разпределени така неравномерно, както ни се струва? Кой е истински богат? Кой е беден? Знаем ли ние това? Знае ли го човекът? Не преследваме ли сянката, изтървавайки същността? Нека вземем пример от върховете на живота. Кой е бил по-щастлив: богатият Соломон или бедният Сократ? Соломон е притежавал всички блага, за които могат да мечтаят хората, притежавал е дори прекалено много. Сократ не е имал почти нищо освен онова, което е носил у себе си. То обаче никак не е било малко. Ако мерим с нашите мерки, трябва да наречем Соломон най-щастливият човек в света, а Сократ — най-нещастният. Така ли е било обаче в действителност?
Нека сега се обърнем към живота на най-ниското му равнище — там, където единствената цел е удоволствието. По-голяма наслада ли получава лорд Том Ноди на първия ред в театъра от Хари, който е на галерията? Ако бирата струва десет шилинга бутилката, а шампанското четири пенса литърът, кое от двете ще предпочетете? Ако във всеки аристократичен клуб в Уест Енд има кегелбан, а билярд можете да играете само в кръчмите на Ист Енд, коя от тези две игри ще изберете, милорд? Нима въздухът на Баркли скуеър те прави по-весел от въздуха на Севън Дайълз? Аз самият намирам във въздуха на Севън Дайълз пикантност, каквато липсва във въздуха на Баркли скуеър. Когато си уморен, ще забележиш ли разликата между постелята от конски косъм и тази от слама? Щастието ти нараства ли в зависимост от броя на стаите, в които живееш? По-голяма прелест ли крият устните на лейди Ерминтруд от тези на перачката Сали? Въобще какво е това успех в живота?
Читать дальше