Артър Дойл: Пъстрата лента

Извадих револвера и го сложих на масата.

Холмс донесе дълъг тънък бастун и го сложи до себе си на кревата заедно с кутийката кибрит и свещта. После той угаси лампата и ние останахме в тъмното.

Никога не ще забравя тая страшна нощ! Аз не чувах никакъв звук, нито дори дишането ни, а при това знаех, че Холмс е на няколко крачки от мене и изпитва също такава нервна възбуда, както и аз. И най-малък лъч светлина не проникваше през затворените капаци; ние седяхме в пълна тъмнина. Отвън понякога долиташе крясъкът на нощна птица; веднъж около прозореца се чу някакъв вой, напомнящ мяукането на котка: очевидно пантерата се разхождаше на свобода. Отдалече се чуваше протяжното биене на църковен часовник, който отмерваше всеки четвърт час. Колко бавно вървеше времето между тия удари! Удари дванадесет, след това един, два, три, а ние все продължавахме да седим безмълвни, очакващи какво ще стане по-нататък.

Изведнъж във вентилатора се появи светлина. Тя веднага изчезна, но в стаята се разнесе силна миризма на горящо масло и разтопен метал. В съседната стая някой запали огън. Аз дочух тих шум и после всичко затихна, само миризмата стана още по-силна. Половин час седях и се ослушвах. Изведнъж се чу някакъв звук — тих и равномерен, напомнящ тихото съскане на струя пара, излизаща от казан. В тоя миг Холмс скочи от кревата, запали кибрит и започна бясно да удря шнура с бастуна.

— Виждате ли я, Уотсън — викаше той, — виждате ли?

Но аз нищо не виждах. Когато Холмс запали кибрита, чух тихо свирене, но очите ми бяха привикнали към тъмнината, затова неочакваната светлина ме заслепи и не можах да разбера защо той така ожесточено удряше по шнура. Обаче успях да видя, че лицето му беше смъртнобледо и изразяваше ужас и отвращение.

Холмс престана да шиба шнура и гледаше към вентилатора, когато изведнъж в безмълвието на нощта се разнесе ужасен вик. Той ставаше все по-силен и по-силен. Страдание, страх и гняв — всички тези чувства се смесваха в тоя вик. Казват, че го чули в селото и дори в отдалечената къща на свещеника. Ние изстинахме от ужас и мълчаливо се гледахме, докато не замряха отделните викове и в стаята се въдвори предишната тишина.

— Какво значи това? — задъхано проговорих аз.

— Значи, че всичко е свършено — отвърна Холмс. — И може би така е по-добре. Вземете револвера и да отидем в стаята на доктор Ройлот.

Лицето му беше сериозно, той запали лампата и тръгна по коридора. Почука два пъти на вратата. Отговор не последва. Тогава той натисна бравата и влезе, а след него и аз с револвер в ръка.

Страшно зрелище се представи пред очите ни. На масата имаше фенер с полуотворена вратичка. Светлината му падаше върху разтворения шкаф. До масата, на дървения стол седеше доктор Гримсби Ройлот със сив халат, изпод който се подаваха босите му крака, обути с турски чехли. На коленете му лежеше примката, която бяхме видели сутринта. Той седеше, вдигнал глава и устремил страшен, неподвижен поглед в тавана. На челото му се виждаше страшна жълта лента с кафяви петна, плътно обхванала главата. Когато влязохме в стаята, той не се помръдна.

— Лентата, пъстрата лента — прошепна Холмс.

Аз пристъпих по-близо. Изведнъж страшното украшение върху главата на доктора се размърда и из косите му се показа главата на змия.

— Това е блатна змия, най-отровната змия в Индия — каза Холмс. — Той е умрял десет секунди след ухапването. Отмъщението стигна този жесток човек. Който копае яма другиму, сам пада в нея. Да поставим тая твар в нейното леговище, а след това да изпратим госпожица Стоунър на безопасно място и да извикаме полицията.

Той бързо взе камшика от колената на мъртвеца, улови главата на змията в примката и като изопна ръка, хвърли змията в железния шкаф и го затвори.

Такива бяха истинските обстоятелства около смъртта на доктор Гримсби Ройлот от Сток Морен. Няма да разказвам подробно как съобщихме тази новина на изплашеното момиче. Изпратихме го със сутрешния влак в Хароу при леля му. Официалното следствие установи, че докторът е умрял от невнимателното отнасяне със своята опасна любимка. Когато пътувахме обратно към Сток Морен, Шерлок Холмс ми разказа останалото.

— Аз бях тръгнал по съвсем лъжливи следи, мили Уотсън — каза той. — Виждате колко е опасно да се строят предположения, когато няма сигурни данни. Присъствието на циганите близо до къщата и думата „лента“, казана от нещастното момиче и разбрана погрешно от мене, ме наведоха на лъжливи следи. Очевидно когато е запалила кибрита, тя е успяла да види нещо, което й е заприличало на лента. За свое оправдание мога да кажа само, че се отказах от първоначалното си предположение, след като видях, че обитателят на средната стая не е заплашен от опасност нито откъм прозореца, нито откъм вратата. Вентилаторът и шнурът от звънеца привлякоха вниманието ми. Откритието, че звънецът не звъни, а креватът е прикован за пода, възбуди у мене подозрението, че шнурът служи за мост на нещо, което минава през отвора и попада на кревата. Мисълта за змия изведнъж ми дойде наум, особено когато си спомних, че докторът е донесъл със себе си от Индия всякакви животни и гадини. Идеята да употреби отрова, недостъпна за химическо изследване, можеше да дойде именно на такъв умен и безсърдечен човек, дълго живял в Изтока. Бързината, с която действа такава отрова, също тъй имаше своето предимство. Само много проницателният следовател би могъл да забележи две малки черни точици на мястото, където е ухапала змията. После аз си спомних за свиренето. С него той е викал змията преди разсъмване, за да не я видят. Навярно я е научил да се връща при него, като й е давал мляко. Насочвал е змията към вентилатора, когато намирал за удобно, и е бил уверен, че тя ще се спусне по шнура в кревата. Може би цяла седмица е изминала, преди змията да ухапе момичето, но рано или късно то е трябвало да стане жертва на ужасния замисъл. Аз дойдох до тия изводи, преди да вляза в стаята на доктор Ройлот. Като разгледах стола му, се убедих, че той често се е качвал на него, сигурно с цел да стигне до вентилатора. Шкафът, паничката с млякото и примката на камшика напълно разсеяха всичките ми съмнения. Металическият звук, който е чула госпожица Стоунър, е бил сигурно от затварянето на шкафа. Вие знаете какво предприех по-нататък, когато се убедих в истинността на моите изводи. Аз, както без съмнение и вие, чух съскането на змията, запалих кибрит и я нападнах.