Артър Дойл - Пъстрата лента

Шерлок Холмс седеше на стола, облегнат назад и свел поглед. Сега той полуотвори очи и погледна посетителката.

— Моля ви, разкажете всичко подробно.

— Лесно ще направя това, понеже всичко, което стана в онова ужасно време, се запечата в паметта ми. Къщата, както ви казах вече, е много стара и само една част е годна за живеене. Спалните се намират на долния етаж, а останалите стаи — в средната част на зданието. Първата беше спалнята на Ройлот, втората — на сестра ми, а третата — моята. Тия стаи не са свързани, но вратите им водят в един и същ коридор. Ясно ли се изразявам?

— Напълно.

— Прозорците на всичките стаи гледат към една морава. През тая съдбовна нощ доктор Ройлот рано си отиде в стаята, но ние знаехме, че не си е легнал, понеже до нас достигаше миризмата на силен индийски тютюн, какъвто той обикновено пушеше. Сестра ми дойде при мене, поседя малко и поприказвахме за близката сватба. В единадесет часа тя стана и тръгна към вратата; но изведнъж се спря и ме попита:

— Елън, ти никога ли не чуваш нощно време свирене?

— Не — отвърнах аз.

— Не може да бъде, ти свириш насън, нали?

— Разбира се, че не. Защо питаш?

— Защото от няколко дена към три часа сутринта чувам тихо свиркане. Аз спя доста леко и се събуждам от това свиркане. Не зная откъде иде, от съседната стая или от моравата. Исках да те питам не си ли чула нещо подобно.

— Не. Навярно свирят тия противни цигани.

— Твърде е възможно. Но ми е чудно, че не си чула.

— Аз спя по-дълбоко от тебе.

— Е, във всеки случай това са празни работи — с усмивка каза тя, затвори вратата и скоро след това чух как щракна ключът в ключалката на нейната стая.

— Вие винаги ли се заключвате нощем?

— Винаги.

— Защо?

— Струва ми се, казах, че докторът има павиан и пантера. Чувствуваме се в безопасност само когато се заключим.

— Моля, продължете разказа си.

— В онази нощ аз не можах да заспя. Смътно предчувствие за някакво нещастие обхвана душата ми. Аз и сестра ми бяхме близначки и вие знаете какви тънки нишки свързват такива близки същества. Нощта беше бурна. Вятърът виеше в градината, а дъждът удряше в прозорците. И изведнъж, сред шума на бурята, се раздаде отчаян женски вик, пълен с ужас. Познах гласа на сестра си, скочих от постелята, загърнах се с шала и изтичах в коридора. Когато отворих вратата, чух тихото свирене, за което говореше сестра ми, и след това звук — като че ли от падането на някакъв металически предмет. Затичах се по коридора. Вратата на сестра ми беше отворена и полека се клатеше на резетата. Аз я гледах с ужас, без да зная какво ще стане. При светлината на лампата видях на прага сестра си с, бледо от ужас лице и с протегнати ръце. Тя се клатушкаше като пияна. Хвърлих се към нея, хванах ръцете й, но в тази минута коленете й се подкосиха и тя падна на пода, като се гърчеше сякаш от непоносима болка. Отначало помислих, че няма да ме познае, но когато се наведох над нея, тя извика с глас, който никога няма да забравя: „О, Боже мой, Елън. Това беше лента. Пъстра лента!“ Искаше да каже нещо, показвайки към стаята на доктора, но изведнъж започна да се гърчи и не можа да проговори нито дума. Аз се затичах по коридора и започнах да викам баща ни. Той излезе бързо от стаята си по халат. Когато дойде при сестра ми, тя беше в безсъзнание, той й даде ракия, изпрати за доктор, но всичко беше напразно — тя умря, без да дойде в съзнание. Така почина моята сестра.

— За минутка — каза Холмс. — Уверена ли сте, че чухте свиркане и металически звук? Можете ли да се закълнете в това?

— Същото ме попита и следователят. У мене остана само впечатление, че съм чула тия звуци, но може би се мамя, защото тогава имаше страшна буря.

— Облечена ли беше вашата сестра?

— Беше по нощница. В дясната си ръка държеше обгоряла клечка кибрит, а в лявата — кутия от кибрит. Това показва, че тя е палила огън, когато е чула шума.

— Това е доста важно. Е, а какво казва следователят?

— Той разследва внимателно случая, защото характерът и животът на доктор Ройлот бяха добре известни в цялото графство, но не можа да открие причините за смъртта на сестра ми. Аз казах, че вратата е била заключена отвътре, а прозорците се затваряха със стари капаци с железа. Огледах внимателно стените и пода, но те се оказаха напълно здрави. Коминът на печката е широк, но в него има решетки. По всичко личи, че сестра ми е била самичка, когато я е постигнала смъртта. Освен това по тялото и не откриха никакви белези от насилие.